По публикации в медиите. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Геологическият капан на Ориноко и суровата икономическа математика
Твърденията на Белия дом, че са поели контрола върху лъвския дял от доказаните венецуелски петролни резерви — оценявани на над 65 милиарда барела — звучат като медийна сензация за американския гласоподавател. Но суровите факти от рафинериите на Мексиканския залив сочат съвсем друго. Венецуелският петрол не е лек суров петрол от типа Brent или West Texas Intermediate (WTI). В по-голямата си част, особено в пояса на река Ориноко, става дума за свръхтежък битумен с изключително висока вискозитност, плътност под 10 градуса по скалата API и съдържание на сяра и тежки метали като ванадий и никел, което изисква сложна първична обработка (ъпгрейдване) още на място.
За да може този тежък петрол изобщо да тръгне по тръбопроводите към пристанище Хосе, той трябва да се разрежда с лек нафта-разредител или да преминава през термичен крекинг в специални заводи-ъпгрейдъри. Според източници от петролната индустрия, себестойността на добива и първичната преработка в басейна Ориноко варира между 70 и 80 долара на барел. Това прави проектите напълно нерентабилни при пазарна цена под тези нива.
Всяко обещание, че това „черно злато“ ще залее веднага американските бензиностанции без разходи за американския данъкоплатец, се сблъсква с факта, че държавата САЩ не притежава собствена петролна компания. Белият дом може да раздава само лицензи и папирусни права. Реалната работа и финансовият риск се прехвърлят върху частни корпорации като Chevron, ExxonMobil или ConocoPhillips. A капиталът не инвестира от патриотизъм.
Парадоксът с ОПЕК+ и вътрешният колапс на инфраструктурата
Искането на Вашингтон Венецуела да напусне петролния картел ОПЕК и споразумението ОПЕК+ се представя като премахване на административна пречка пред растежа на добива. Твърди се, че ограниченията на организацията спират Каракас.
Това твърдение не отговаря на фактологията.
Венецуела, заедно с Иран и Либия, официално е освободена от производствени квоти в рамките на ОПЕК+ поради продължаващите геополитически кризи, санкционен натиск и инфраструктурни деструкции. Каракас има пълната свобода да добива и изнася толкова петрол, колкото физически успее да изпомпи от земята.
През юли добивът във Венецуела се изчисляваше на около 1,25 милиона барела на ден. За сравнение, историческият максимум на страната бе достигнат през 1998 г. — около 3,5 милиона барела на ден — след което започна устойчив спад. Причината за този срив не са Виена или изискванията на ОПЕК, а хронологията на системното поддържане:
- Масовото освобождаване на над 18 000 опитни инженери и техници от държавната компания PDVSA след стачките през 2002–2003 г.
- Национализацията на активите на чуждестранните оператори през 2007 г. от президента Уго Чавес, довело до арбитражни дела за милиарди.
- Липсата на капитал за поддръжка на инжекционните клапани за пара и подмяна на корозиралата тръбопроводна мрежа.
- Санкциите на САЩ, които блокираха вноса на критично необходимия нафта-разредител за транспортиране на тежкия суров петрол.
Изискването за излизане от ОПЕК е чисто политически жест, целящ да отслаби влиянието на организацията, създадена през 1960 г. именно с участието на Венецуела.
