По публикация на Валентин Катасонов и аналитични материали на Джоузеф Стиглиц. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Правният хаос във Вашингтон: От решението на Върховния съд до новия президентски волунтаризъм
След като през февруари Върховният съд на САЩ постанови, че едностранно наложените мита от Белия дом нарушават Конституцията и изземат ексклузивните правомощия на Конгреса в сферата на външната търговия, федералното правителство се оказа изправено пред задължението да възстанови 166 милиарда долара на американските вносители. До началото на август от хазната вече бяха платени близо 100 милиарда долара. За да блокира пълното финансово фиаско, президентският екип прибегна до временното прилагане на Раздел 122 от Закона за търговията от 1974 г., който позволява налагането на 10-процентово мито при извънредни проблеми с платежния баланс, но строго за срок до 150 дни.
С изтичането на този 150-дневен гратисен период през юли, Вашингтон не се върна към нормативната рамка на Световната търговска организация. На 23 юли бе подписана нова изпълнителна заповед, въвеждаща нови тарифи от 10% и 12,5% върху стоки от 60 държави и територии, генериращи 99,5% от целия внос в САЩ.
Този нов протекционистки бараж обаче не се позовава на икономически показатели, а стъпва върху американското законодателство, забраняващо вноса на стоки, произведени с принудителен труд. Чрез обявяване на национално извънредно положение срещу десетки търговски партньори — от ЕС и Китай до Япония и Южна Корея — Белият дом с един замах обвини почти целия свят в използване на робски труд. Този маньовър цели едновременно да заобиколи ограниченията на Върховния съд и да придаде морална легитимност на протекционизма.
Икономическият бунтар Джоузеф Стиглиц и илюзията за американски просперитет
Стиглиц, който получи Нобелова награда през 2001 г. и премина през ключови постове в администрацията на Бил Клинтън и Световната банка, от десетилетия демонтира догмите на „Вашингтонския консенсус“, монетаризма и неограничения пазар. Според неговите медийни изяви, икономическата политика на настоящата администрация представлява „хвърлена ръчна граната“ както в американското стопанство, така и в глобалната търговска архитектура.
Сегашното усещане за стабилност в САЩ е привидно. То се поддържа основно от гигантски балон на фондовия пазар, захранван от спекулативни оценки на компаниите в сектора на изкуствения интелект.
Спукването на този балон, според оценки на редица икономически аналитици, е въпрос на време. Когато това се случи, системните дефекти на протекционизма ще лъснат с пълна сила:
- Рязко покачване на цените на енергоносителите и суровините поради тарифните прегради.
- Пълзяща инфлация, която унищожава покупателната способност на нискодоходните слоеве от населението.
- Липса на реален растеж на производствени работни места извън държавно субсидираните сектори.
- Задълбочаване на икономическото неравенство, което директно се прелива в политическа олигархия чрез лобиране и финансиране на кампании.
Тарифните укази не защитават американските работници, а консолидират властта на капитала и задълбочават поляризацията в обществото.
