По публикации в световните медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Газ, азот и срив в добивите: Химическата верига на глада
Земеделският добив през настоящия аграрен сезон не зависи толкова от метеорологичните прогнози, колкото от цената на природния газ в Близкия изток и сигурността на танкерния флот. Процесът на Хабер-Бош за синтез на амоняк изисква метанова суровина, което прави производството на азотни торове пряко зависимо от енергийните пазари.
Пролетните военни търкания в района на Персийския залив доведе до блокиране на морски съдове, пренасящи безводен амоняк и карбамид (урея). Изчисления в аграрния сектор показват, че страните от Залива и Иран осигуряват до 45 процента от световния експорт на урея и почти една трета от глобалния търговски обем на амоняк.
Внасянето на 100 килограма урея на хектар по време на сеитба умножава по две крайния добив при зърнените култури. Когато агрохолдингите в Бразилия, Индия и Китай — държави, формиращи около 35 на сто от световната реколта от пшеница и зърно — намалят торенето поради липса на вносни компоненти, спадът в добива достига между 50 и 63 процента.
Пазарите сгрешиха, като следяха единствено котировките на суровия петрол сорт Brent. Вистинската криза се заложи в складовете за торове.
Канада и САЩ покриват нуждите си чрез собствен добив и преработка на газ. Русия също разполага с пълен затворен цикъл. Всички останали плащат волатилността.
Блокажи в протоците и пресъхнали речни артерии
Логистичната криза не е ограничена до военните зони. Климатичният феномен Ел Ниньо съвпадна с рекордни горещини, което доведе до критично спадане на нивата на основни водни артерии — Дунав, Днестър, Рейн и Панамския канал.
Корабоплаването по Рейн бе ограничено за газещи по-дълбоко баржи, което оскъпи превоза на насипни товари в Западна Европа с десетки проценти за тон. В Панамския канал дневният транзит на кораби бе съкратен, образувайки опашки от контейнеровози и кораби за насипни товари.
Транспортните разходи нараснаха експоненциално.
Застрахователните премии за преминаване през Баб ел-Мандеб и Черно море се покачиха рязко поради рисковете от ракетни атаки и морски мини.
Формира се географски парадокс: зърно има, но доставката му до пристанищата на крайните потребители струва повече от самата продукция.
