Физическата криза пред гравитацията и дигиталният изход
Всеки, който е прекарал поне десетилетие в прелистване на академични архиви, знае колко отчаяна е класическата физика по въпроса за квантовата гравитация. Общата теория на сравнителността на Айнщайн работи с плавни кривини на пространство-времето, докато квантовата механика настоява за дискретни порции енергия и частици. Търканията между тези две школи произведоха дузина хипотези, но предложението на д-р Мелвин Вопсън, изложено в поредица статии от последните години, избира нов ъгъл – теоретичната информатика.
Вопсън стъпва върху концепции, разработвани още през миналия век от пионери като Ноел Ландауер и Клод Шенън. През 1961 г. Ландауер формулира принципа, според който изтриването на един бит информация неизбежно отделя определено количество топлина към околната среда. Това бе първата пробойна в стената между нематериалния свят на данните и физическата термична енергия. Вопсън отива по-далеч, предполагайки, че самата информация притежава физическа маса – изключително малка, но измерима стойност, която теоретично би могла да запълни част от липсващата тъмна материя в космоса.
Сериозният научен скептицизъм тук е задължителен. Обществото на експерименталните физици далеч не бърза да приеме тези сметки за даденост. Липсва пряко лабораторно потвърждение на твърдението, че елементарните частици като електроните носят спинови или пространствени битове информация със съответната маса. Въпреки това хипотезата на Вопсън предлага нов поглед към въпроси, които стандартният модел все още отбягва с мълчание.
Вторият закон на инфодинамиката срещу термодинамичния хаос
Централният стълб в модела на учения от Портсмут е така нареченият втори закон на инфодинамиката. Тук се появява фундаменталното разминаване с традиционния втори закон на термодинамиката, постулиран от Клаузиус и Болцман, според който физическата ентропия (или степента на Безпорядък) в затворена система винаги нараства с времето.
Вопсън обаче дефинира „информационната ентропия“ по различен начин. Според неговите изчисления в затворени системи информационният хаос не се увеличава, а тъкмо обратното – стреми се към намаляване или запазване на постоянна минимална стойност. За да илюстрира това, той ползва познатата термодинамична аналогия с изстиващата чаша кафе, пренесена на езика на данните.
Когато напитката е гореща, молекулите се намират в огромен брой различни енергийни състояния. Ако разглеждаме всяко такова състояние като бит информация, системата изисква огромен капацитет за описание – информационната ентропия е висока. С изстиването и постигането на топлинно равновесие с въздуха в стаята, огромна част от молекулите уеднаквяват енергийния си профил. Разпределението на състоянията се свива, а оттам и количеството информация, необходимо за пълното описание на системата, намалява до минимум.
Това противоречие между растящата физическа ентропия и спадащата информационна ентропия не е парадокс, а по-скоро разлика в метриката, която ползваме. Доколко обаче тази математическа аналогия описва реалната природа на атомите, остава въпрос без твърд отговор. За да разберем как това се връзва с фундаменталните сили, трябва да разгледаме когнитивния модел, който Вопсън прилага спрямо мащабната структура на Вселената.
