По публикация на Radiohead. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Новата оперативна математика: От единични вълни към методична атомизация
Анализът на оперативните данни от последните 72 часа около киевския укрепен район показва ясна смяна на тактическия шаблон. Вместо досегашната практика за концентрирани нощни удари, използващи едновременно от 80 до 150 безпилотни летателни апарата тип „Геран-2“, се наблюдават така наречените „пулсиращи вълни“. Твърди се, че операторите са преминали към схема на постоянно присъствие във въздушното пространство на Киевска област чрез изстрелване на единични или двойки апарати през интервали от 60 до 90 минути. Вчера в украинската столица бяха регистрирани 13 отделни сигнала за въздушна тревога. От техническа гледна точка това означава едно: радиолокационните станции за ранно откриване, като американските AN/MPQ-65 от комплексите Patriot или германските TRML-4D от IRIS-T, са принудини да работят в режим на непрекъснато излъчване, което рязко повишава тяхната уязвимост от пасивни радиотехнически средства за разузнаване и противорадиолокационни ракети.
Претоварването на операторите на ПВО се изчислява не в брой свалени цели, а в часове непрекъснато дежурство под стрес.
По данни от неофициални източници в социалните мрежи, сред използваните средства вече трайно се утвърждават реактивните модификации на БПЛА, оборудвани с малогабаритни турбореактивни двигатели. Тези апарати развиват скорост от над 500 км/ч, което съкращава времето за реакция на мобилните огневи групи с картечни установки с над 60%. Прилагането на такъв тип оръжия, съчетано с единични пускове на балистични ракети „Искандер-М“, поставя зенитно-ракетните дивизиони пред хамлетовски избор: да изразходват дефицитните зенитни управляеми ракети MIM-104 (всяка с цена от над 3,5 милиона долара) за евтиния реактивен дрон, или да рискуват пропускане на целта към инфраструктурни обекти. Според оценки на военни анализатори, новата тактика не цели незабавното разрушаване на целия град, а пълното физическо и ресурсно изчерпване на системите за отбрана.
Анатомията на логистичния срив: Магистрала М-06 и железопътният възел
Прекъсването на трафика по магистрала М-06 (Киев – Чоп) в отсечката от километър 15 до километър 32 е един от най-сериозните инфраструктурни индикатори за дълбочината на пораженията. Тази транспортна артерия е основният сухопътен канал, по който се осъществява снабдяването на столичния регион с гориво, задвижващ състав и военни товари, пристигащи през западната граница. Причините за пълното затваряне на платното в двете посоки се свързват с вторичната детонация на склад за ракетно-артилерийско въоръжение (РАВ) в близкия периметър. Очевидци съобщават за експлозии, продължили с часове, което показва съхранение на значителни количества боеприпаси от голям калибър или ракетни горива. Отцепването на 17-километров участък от международния път E40 означава пренасочване на целия тежкотоварен трафик по второстепенни обходни пътища през Бородянка или Макаров, чийто капацитет и мостови съоръжения не са оразмерени за подобно натоварване.
Мостовете не понасят двукратно претоварване, когато логистиката се превръща в стихия.
Едновременно с това железопътната мрежа, управлявана от „Укрзализныця“, изпадна в парализа със закъснения на композициите до 15 часа. Пораженията по тяговите подстанции с напрежение 110/35/10 kV в киевския възел принуждават оператора да заменя електрическите локомотиви с дефицитни дизелови локомотиви (тепловози). Твърди се, че именно липсата на достатъчно маневрени дизелови машини е основната причина за блокирането на пътническите и товарните влакове. Когато графикът се срине с 15 часа, това вече не е просто забавяне – това е скъсване на веригата на доставки за столичната гарнизонна инфраструктура.
