Посещението на шефът на ЦРУ в Москва имаше ефектът на удар с тояга по кошер. Всичко се разшава, забръмча, зажужа и стръвно се изнесе в медийното пространството, кръжейки ядно около новината. Това, което започна и продължава вече дни, няма как да не накара човек да констатира за пореден път, че гадането е предпочитан и активно използван метод за информиране на обществото. Още от първата минута се къдриха една от друга все по-провокативни тълкования на станалото, гарнирани със словесни „винетки“ от рода „предполага се…“ „напълно е възможно…“, „би трябвало да се смята че…“ От еди къде си май било казано, от друго място май било чуто и така нататък, и така нататък.
Скоро потокът от изхвърлени в пространството скудомислени предположения се концентрира през водещи информационни медии във все по-конкретно изразени визии за станалото в Москва. В тях, залагам се, преобладава почти на 99% желаното, а не де факто и на практика случилото се. Какво ли не се чу като обобщени изводи като, например, че Путин го навряха в ъгъла, че му е направено категорично предупреждение, че му е връчен ултиматум и всякакви други. Няма смисъл да се изрежда всичко разлетяло се през рупорите на западноевропейската пропаганда машина. И все пак заслужава си да отдадем дължимото на управляващите я като „Политико“ и „Блумберг“, които буквално не мирясаха през цялото време да човъркат и копаят около новината без да могат да открият макар нещичко представляващо все някаква ценност като факт. Към тях скоро се присъединиха и официозите на великата тройка и подгласниците й от еврокомисията.
Тази медийна шумотевица даде възможност на влъхвите-военолюбци да отправят поредните си заклинания. Такива като Гордон, Пинкус или човек-димка, нарекъл се Жирнов, хора с явно отнесен център, канени в международните новинарски емисии редовно, връчвайки им ролята на селския луд, който да развесели слушателите с нещо по-сладко, както казва една моя позната. Още не беше кацнал, както се казва, самолетът на шефа на ЦРУ, и господата обявиха, че явно централата е узнала, че Русия се готви да нападне страна от Алианца. Поради тая причина според тях шефът й веднага се е засилил към Москва, за да спре навреме този лош човек Путин и да го предупреди, че го чакат също много лоши последици, ако посегне. За да е по-убедителен Пинкус дори съобщи някои конкретни статистически данни от рода, че за един загинал украинец от другата страна са дадени 10. тука сметките както и при Зеленски малко се пообъркват. Ако вървим по логиката на цитираните данни, то при 50,000, както се твърди, убити украинци би трябвало 500,000 да са руснаците, а не по думите на Зеленски повече от милион и половина. Тук няма какво да се умува, защото на този счупен кантар вече от доста време никой не вярва. А въпросният Жирнов дори отиде по-нататък. Той съобщи „сензацията“, че Путин се е примолил да му изпратят човека на ЦРУ. Ей, така, ден след ден от тук нататък ще чакаме една от друга все по-невероятни новини. Докато потъне всичко там, откъдето се е появило. И кошерът се успокои до следващия удар с тоягата.
Има някои категорично ясни неща в цялата история. Очевиден е фактът, че самолетът си кацна на Внуково, без някой да го гръмне. Ясно е, че някой е бил предупреден, че това ще се случи и е дал съгласие. В конкретния руски случай не е трудно да се сети всеки, кой би могъл да го е дал това съгласие. Едва ли това е Наришкин. Трябва да се отбележи, че със самолета е пристигнал не дипломат или друг сътрудник от екипа на Тръмп, занимаващ се с международни отношения, а е дошъл професионалист, който носи със себе си торба информация. Тя без съмнение дава основание на тези, които са го посрещнали, да му вярват всяка дума която чуят, защото, както е в режима на отношенията между шпионски централи, почти толкова е пълна торбата с информация и от другата страна.
Това за отношенията ми напомни за нещо и ще си позволя да направя едно малко отклонение. Веднага след промените у нас един наш новоизлюпен вицепремиер се беше засилил в Посолството с папка за резидентурите на дипломатическо прикритие, решил да засвидетелства своята вярност към по-големия брат. Твърди се, че един умен колега на кацналия в Москва го е приел и вежливо му е разяснил някои неща от професията. Например, че той няма да вземе папката, защото така този, който я е донесъл, ще знае какво притежава партньорът му в диалога. Друг е въпросът, казал, че той пък напълно допустимо е да знае какво има в тая патка от по- рано. А накрая, за да е съвсем ясен, заявил, че той уважава националното достойнство на страната ни и затова няма да вземе тая папка, защото счита че по тоя начин ще наруши националната ни сигурност. Както казваше баба ми, въпросният наш супер политик гъзнем, гъзнем се е измъкнал от сградата. Което не му е попречило на другия ден да изтича в съседното посолство. Но това са други истории.
В случая диалог от такъв вид и на такова ниво без съмнение не може да се побере в представите ни за дипломатическия мисия и като послание и като съдържание. Другият факт е, че гостът нормално е излетял обратно, което ще рече, че във всички случаи носи обратен отговор, какъвто и да е той.
Иначе сред многото упражняващи се в изкуството на гадаене политици, журналисти и коментатори в медийното пространство се открои с позицията си една дама, известен политически анализатор, кръстена на дядо си, госпожа Нина Хрущова. На въпроса, какво знае за случилото се, простичко на нормален език тя отговори, че нищо не знае, защото нищо не е известно. И че няма намерение да влиза в ролята на Кашпировски. Завърши обаче с най-оптимистичното, което чух през изминалите дни. Това, че всички мълчат, каза тя, е добър знак. Струва ми се, че трябва да й повярваме. Явно много е научила от дядо си.
