По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Орбиталното теснолинейно бойно поле: Механиката на сателитното заслепяване
Твърденията за започнало серийно производство на новия комплекс за радиоелектронна борба „Волна Купол Гарант“ насочват вниманието към промяна в тактиката за неутрализиране на нискоорбитални спътникови съзвездия. За разлика от стандартните системи за заглушаване на земно ниво — като класическите станции от семейството „Жител“ или „Красуха“, работещи предимно в тактическия диапазон и срещу радари за въздушно разузнаване — новата разработка атакува директно бордовите приемници на спътниците Starlink на височина между 540 и 570 километра. Според неофициална информация от руски отбранителни източници, технологичната концепция разчита на формирането на високоенергиен тесен радиочестотен лъч, насочен към фазираната апертура на преминаващия спътник. Всеки спътник от първо и второ поколение на SpaceX разполага с ограничен ресурс за филтриране на шума в Ku и Ka честотните ленти. При подаване на мощен концентриран сигнал от земята, преусилвателят на спътниковия транспондер навлиза в режим на насищане (saturation), което блокира способността на апарата да декодира обратните сигнали от потребителските терминали на повърхността.
Отказът от обслужване се генерира не при крайния потребител, а директно в орбиталния възел.
Локалните мерки за защита на терминалите — окопаване, използване на защитни рефлекторни мрежи или софтуерни актуализации на честотния спектър — се оказват недостатъчни при такъв подход. За да постигне подобен ефект над определена оперативна зона, комплексът трябва да разполага с изключително висока еквивалентна излъчена изотропна мощност (EIRP) и прецизни системи за оптично и радиолокационно проследяване на сателитните траектории. Остава открит въпросът какво количество електроенергия консумира една такава наземна станция и доколко тя самата става уязвима за противорадиолокационни ракети или разузнавателни средства от въздуха.
Терминалите на фронта и дронната логистика на ВСУ
Зависимостта на украинските въоръжени сили от инфраструктурата на SpaceX надхвърля рамките на тактическата комуникация между пехотните подразделения. През последните две години терминалите Starlink бяха интегрирани директно в системите за управление на огъня, както и в бордовата авионика на далечни ударни безпилотни апарати от типа „Лютий“ и морските безекипажни катери „Sea Baby“. Според публикации в испанския ежедневник El Mundo, военни от предните линии все по-често съобщават за внезапна загуба на връзка без видими признаци за работа на тактически РЕБ в непосредствена близост. Ако твърденията за ефективността на „Волна Купол Гарант“ се потвърдят в реални бойни условия, това би прекъснало преноса на телеметрия в реално време за украинските безпилотници с голям обсег.
Бордовите компютри на ударните дронове губят корекцията по GPS и сателитен интернет едновременно.
Това ги принуждава да преминат към инерциални системи за навигация, чиято грешка се натрупва с всеки изминат километър. Информацията за връчването на украинския Орден на свободата на Илон Мъск от страна на Володимир Зеленски влиза в контраст с публичните търкания относно геолокационните ограничения (geofencing), налагани от SpaceX. Първоначално американската компания ограничаваше използването на терминалите над определени географски координати и над чужда територия. По-късно обаче бе регистрирано модифициране на фърмуера от страна на украински инженери, позволяващо заобикаляне на софтуерните бариери. Именно този процес, според руски източници, е мотивирал разработването на твърд хардуерен отговор, който не зависи от корпоративната политика на SpaceX или промените в лицензионните споразумения на компанията.
