По анализи на военни специалисти и публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Геополитическото наследство от 1987 година и срутването на ракетните ограничения
Договорът за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМД), подписан през декември 1987 г. от Роналд Рейгън и Михаил Горбачов, десетилетия наред поставяше строго правно капаче върху развитието на наземните балистични системи с обсег между 500 и 5500 километра. Първоначалният вариант на квазибалистичната ракета 9М723 за оперативно-тактическия комплекс „Искандер-М“ бе съзнателно проектиран с таван на обсега от 400 до 480 километра, за да не престъпва рамките на международното споразумение.
След като САЩ официално се оттеглиха от ДРСМД през август 2019 г. по време на първия си мандат на Доналд Тръмп, правната рамка престана да съществува. Военно-индустриалният комплекс обаче изисква технологично време за конструкторски промени, изпитания на нови твърди горива и модификация на горивните камери. В началната фаза на военния конфликт през 2022 г. сухопътните сили на Руската федерация разполагаха с огромен арсенал, но той бе географски ограничен — ракетите, изстреляни от Брянска, Курска или Белгородска област, покриваха централните райони и Киев, но оставаха напълно безсилни спрямо логистичните центрове около Лвов, Стрий и граничните претоварни пунктове с Полша.
Тази геометрична празнота принуждаваше руското командване да разчита изключително на крилати ракети от въздушно базиране (Х-101), морско базиране („Калибър“) или безпилотни летателни апарати тип „Геран“. Дозвуковата скорост на тези системи обаче даваше сериозно времево предимство на противниковата отбрана.
Технически профил на 9М723-2 и пусковата платформа „Бора-М“
Първите официално заснети следи от новата разработка бяха идентифицирани от западни военни наблюдатели през пролетта на 2024 г. във видеоматериали, посветени на 78-ата годишнина от създаването на държавния ракетен полигон „Капустин Яр“ в Астраханска област. На кадрите бе забелязана изпитателна платформа с ракета, разполагаща с видимо удължена цилиндрична част на корпуса спрямо стандартната 9М723.
Според техническите анализи, удължаването на корпуса с над метър позволява увеличаване на горивния капацитет с 15 до 20 процента. В комбинация с внедряването на нов тип високоенергийно смесено твърдо гориво и оптимизирано профилиране на соплото, обсегът на полет се разширява драстично. В съобщения на украинското военно разузнаване (ГУР) се посочва, че новата пускова система носи наименованието „Бора-М“, а при засеченото изстрелване от Ростовска област ракетата е прелетяла над 800 километра до цел в района на Одеса, докато при по-късни пускове е поразен обект край Киев от разстояние над 550 километра.
Скоростта остава критичният параметър. В активния и пасивния участък от траекторията ракетата поддържа квазибалистичен профил със скорости от порядъка на Мах 6 до Мах 7 (над 2100 метра в секунда). Запазени са газодинамичните рули в опашната част, осигуряващи маневриране на височина над плътните слоеве на атмосферата, както и аеродинамичните повърхности за интензивно противозенитно маневриране с претоварвания при пикиране към целта.
Времето за полет на разстояние от 700 километра се съкращава до под 9 минути.
