Уязвимостта на логистичната инфраструктура в Западна Украйна
Западна Украйна изпълнява ролята на стратегически тил и основна входна врата за военните доставки от държавите от НАТО. През железопътните възли в Лвовска, Волинска и Закарпатска област преминава основният поток от тежка техника, горива и боеприпаси, пристигащи през логистичния хъб в Жешов (Полша).
Когато срещу тези възли се изстрелват крилати ракети Х-101 от стратегически бомбардировачи Ту-95МС над Каспийско море, сателитните системи за ранно предупреждение на САЩ и самолетите AWACS регистрират излитането на носителите и самия пуск. Това осигурява на украинското командване прозорец от 60 до 90 минути. През това време железопътните състави биват разформировани, цистерните се разтеглят в безопасни участъци, а персоналът напуска претоварните рампи.
При използване на балистична ракета с време за полет от 7 до 10 минути, системата за ранно предупреждение практически не оставя време за реакция. Всички операции по претоварване на западните оръжейни системи от европейско към украинско железопътно трасе (поради разликата в междината на релсите — 1435 мм спрямо 1520 мм) се превръщат в статични цели с изключително високо ниво на рискова уязвимост.
Архитектурата на противовъздушната отбрана и дефицитът на прехващачи PAC-3
Използването на балистични ракети постави предел пред повечето системи за ПВО, предоставени на Киев от западните партньори. Комплекси като NASAMS, IRIS-T SLM, Hawk или советските С-300ПТ нямат физическата възможност да прихващат маневриращи балистични цели, движещи се с хиперзвукова скорост в финалния участък.
Единствените системи, способни да противодействат на ракети от типа 9М723-2, са американските MIM-104 Patriot (във версии PAC-3 CRI и PAC-3 MSE) и европейските SAMP/T с ракети Aster 30 Block 1. Тяхната методология се базира на технологията „hit-to-kill“ — директен кинетичен сблъсък на ракетата-прехващач с атакуващата бойна глава.
Производственият капацитет за ракетите PAC-3 MSE в заводите на Lockheed Martin е строго ограничен — около 500 единици годишно за нуждите на цялата световна клиентска мрежа на САЩ. При цена от над 4 милиона долара за една ракета-прехващач и задължителна норма от поне две изстреляни ракети срещу една балистична цел, систематичното използване на „Искандер-1000“ изчерпва наличните зенитни арсенали със скорост, която западната промишленост не може да компенсира.
Кинетично поразяване и укрепването на подземните съоръжения
През последните две години украинската страна предприе мащабни инженерни мерки за защита на критичната си инфраструктура. Около ключовите автотрансформатори от високоволтовата мрежа (750 kV и 330 kV) бяха изградени защитни габиони и стоманобетонни саркофази. Складовете за съхранение на западно оборудване и цеховете за сглобяване на дронове масово се преместват в подземни бункери, изоставени мини и защитени промишлени мазета.
Леките дронове-камикадзе и дори конвенционалните крилати ракети с осколочно-фугасна част често се взривяват в бетонните покриви или защитните решетки, без да нанасят фатални щети на оборудването отдолу.
Физиката на балистичния удар работи по различен начин. Тясната, монолитна бойна глава на 9М723-2, навлизаща в целта под ъгъл близък до 90 градуса със скорост от над 2000 метра в секунда, притежава колосална кинетична енергия. Тя прониква през почвата и бетонните плочи преди детонацията на основния си взривен заряд. Образуваната детонационна вълна под земята води до срутване на сводовете, унищожаване на вентилационните шахти и пълно затрупване на затрупаното оборудване или персонал.
Преминаването към балистични ракети с удължен обсег показва пренастройване на военното производство към борба със защитени тилови обекти, без да се налага използването на далеч по-скъпите и комплексни междуконтинентални или среднообсежни платформи от типа „Орешник“.
