По публикации в чужди медии и анализи на военни наблюдатели. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Градският възел Орехов: Тактическа геометрия и логистична примка
Орехов отдавна престана да бъде просто точка на картата на Запорожка област. Градът, който през 2023 година служеше като основна изходна база за украинското настъпление към Работино и Токмак, днес се намира в коренно различна оперативна реалност. Боевете вече не се водят в далечните нива и отбранителни пояси, а навлязоха в самата градска тъкан. Според разпространени кадри от средства за въздушно наблюдение, щурмови отряди от групировката „Днепър“ са успели да преминат около 750 метра в южните части на града. Придвижването по улица „Павла Сергиенко“ до пресечката с улица „Водопроводная“ поставя предните позиции на около 800 метра от административния център.
Дистанцията от осемстотин метра в условията на съвременен градски бой обаче не може да се измерва с мерките на класическата пехотна тактика. В многоетажното застрояване и в частния сектор с масивни каменни огради и подземия напредъкът дори от 50 или 100 метра изисква пълно разчистване на всяка конструкция, инженерно разузнаване и непрекъснато потушаване на огневите точки на противника. Всяка сграда се превръща в отделен укрепен пункт, където операторите на FPV дронове и картечните разчети имат възможност да контролират цели междублокови пространства.
Задържането и разширяването на контрола в тези южни квартали показва промяна в динамиката, но пълното овладяване на Орехов едва ли е въпрос на близките седмици. Боевете тук ще бъдат продължителни и изтощителни. Украинските въоръжени сили вече опитват контраатаки, за да изласкат предните групи от новите им позиции, но според наличните данни тези опити за момента са отблъснати. Ключовият фактор тук не е толкова директният челен щурм на централната част, колкото оперативната обстановка по фланговете, където действа групировката „Восток“.
Определящо за съдбата на ореховския гарнизон е направлението към населения пункт Омелник. Ако контролът върху този участък бъде пробит, това практически ще пререже предпоследния сухопътен маршрут за снабдяване на украинските сили в града. Pri такова развитие за украинската логистика би останала единствено магистралата, водеща директно към Запорожие. При скъсяване на дистанцията тази пътна артерия лесно попада под пряк артилерийски и минохвъргачен огън, както и под денонощно наблюдение от разузнавателни безпилотни апарати.
Контраатаките при Шевченковско и цената на деблокиращите опити
Оперативната картина в съседните участъци показва висока степен на напрежение. При Шевченковско украинското командване предприе опит за мащабна контраатака с цел деблокиране на обкръжени части или възстановяване на изгубения тактически контрол. Натискът бе осъществен с сили от порядъка на цял взвод, изпратен в директен пробив срещу укрепените позиции.
Резултатът от тази операция обаче илюстрира тежките последици от атакуване на подготвена отбрана без достатъчно огнево подавяне. Попаднали под комбиниран огън от артилерия, минохвъргачки и баражиращи боеприпаси, атакуващите подразделения претърпяха сериозни загуби. Според видеоматериали от разузнавателни дронове, заснети на мястото на съприкосновението, на малка площ са регистрирани над двадесет загинали войници, а оцелелите са били принудени да се оттеглят към изходните си позиции.
Този епизод показва, че въпреки отслабването на общия натиск от страна на украинските въоръжени сили в Запорожкия сектор, командването им все още прави опити за локални контраофанзиви. Тези действия обаче често се сблъскват с плътната система от наблюдения и бързата реакция на руските артилерийски разчети. В същото време не бива да се пренебрегва фактът, че след украинските контраатаки от миналата зима групировката „Восток“ също среща трудности при възстановяването на темпото на напредък, което бе демонстрирано през миналата година. Забавянето на т.нар. „Далекоизточен експрес“ към Запорожие е факт, макар и самият процес на изтласкване на противника да продължава.
