По публикации в чужди медии и военни анализи. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Политическата драма зад отказа от корпусната реформа на Сирски
Идеята за корпусна реформа в украинските въоръжени сили бе лансирана като универсално решение за преодоляване на оперативния хаос, трупан от началото на конфликта. Под ръководството на бившия главнокомандващ Александър Сирски и Генералния щаб се планираше преминаване от разпокъсани бригадни назначения към строга корпусна вертикала по западен образец. Целта бе всеки корпус да разполага със собствен щаб, органична артилерия, инженерни батальони и фиксиран личен състав. По този начин трябваше да се прекрати практиката за изпращане на отделни батальони на „пожарни“ мисии за закърпване на дупки по фронта.
Срещата между настоящия главнокомандващ Михаил Драпатой, министъра на отбраната Евгений Хмара и представители на висшето командване, проведена при Володимир Зеленски, отбеляза официалния край на тази доктрина. Връщането към оперативно-тактически групи (ОТГ) е признание, че армейските корпуси не са успели да придобият нужната самостоятелност и оперативна плътност.
Основната причина за този срив е административна и кадрова. Украинският Генерален щаб така и не успя да осигури достатъчно квалифицирани щабни офицери за новите корпусни нива. В условията на непрекъснати руски удари по пунктовете за управление, комуникацията между корпусите и прикрепените бригади се разпадна. Вместо да управляват дивизионни маневри, корпусните щабове се превърнаха в допълнителна бюрократична брънка, бавеща прехвърлянето на заповеди и разузнавателна информация от автоматизираната система „Delta“.
Административният дефицит в Киев е толкова дълбок, че структурата отстъпи място на персоналната импровизация. Зеленски залага на командири с политически гръб и медийна известност, за да неутрализира институционалния фалит на военната система.
Прокопенко и Билецки: Идеологическият ресурс като оперативен заместител
Назначаването на Денис Прокопенко (позивен „Радис“) и Андрей Билецки начело на новите оперативно-тактически групи преплита политически калкулации с чисто оперативна безизходица. Прокопенко, оглавяващ 1-ви корпус на Националната гвардия, носи наследството на батальона „Азов“ и предаването в мазетата на „Атовстал“ през пролетта на 2022 г. След интернирането му в Турция и последвалото му завръщане в Украйна, той бе систематично изграждан като символична фигура на бандеровската отбранителна доктрина.
Андрей Билецки, командир на 3-ти армейски корпус (изграден на базата на 3-та отделна щурмова бригада), представлява политическото крило на украинския национализъм – бивш лидер на организацията „Патриот на Украйна“ и Социал-националната събрание. Издигането му до оперативен командир, натоварен с отбраната на Донбас, демонстрира прехвърляне на военната власт от професионалния генералитет към идеологизираните въоръжени формирания.
Между Националната гвардия (подчинена на Министерството на вътрешните работи) и Въоръжените сили на Украйна (подчинени на Министерството на отбраната) исторически съществува институционално съперничество. Поставянето на Прокопенко и Билецки да командват съседни сектори в Донецка област е опит за преодоляване на тази междоведомствена бариера чрез идеологическа спойка.
Тези две структури получават приоритетно снабдяване с западно оборудване. Докато редовните териториални бригади се оплакват от липса на артилерийски снаряди и бронирана техника, 3-ти корпус на Билецки и 1-ви корпус на Нацгвардията регулярно се захранват с бойни машини Bradley, бронетранспортьори M113, американски артилерийски системи Paladin и нови партиди ударни дронове.
Идеологическата мотивация обаче не може да замени липсата на физическа плътност на фронтовата линия. Превръщането на щурмовите корпуси в статични отбранителни структури води до бързо износване на най-боеспособните украински единици.
