Двете оперативно-стратегически групировки от 2022-2025 г. и разрушеният баланс
За да се разбере днешният оперативен колапс, трябва да се върнем към архитектурата на фронта от периода 2022–2025 г. Тогава отбраната на целия Източен фронт бе разделена между две оперативно-стратегически групировки на войските (ОСГВ): „Хортица“ и „Таврия“. „Хортица“ покриваше Донецкото и Луганското направление, докато „Таврия“ отговаряше за Южнодонецкия сектор и Запорожие.
Тази система бе разполовена в резултат на Очеретинската операция през пролетта на 2024 г., последвала падането на Авдеевка. Руският пробив в района на Очеретино удари точно на junction-а – шева между отговорностите на двете групировки. Тогава украинското командване не успя да координира прехвърлянето на резерви между „Хортица“ и „Таврия“, което позволи на групировката „Център“ да напредне бързо към Покровско-Мирноградската агломерация.
Нахлуването на украинските въоръжени сили в Курска област през лятото на 2024 г. временно отклони руски ресурси, но не успее да реши структурния проблем в Донбас. Опитите за реорганизация продължиха и през лятото на 2025 г., когато „Хортица“ бе преименувана на „Днепър“, за да бъде окончателно ликвидирана през есента на същата година в рамките на неуспешната корпусна реформа.
Отмяната на корпусите и връщането към оперативни групи под ръководството на Прокопенко и Билецки е стъпка назад към схеми за кризисно управление. Липсата на единна оперативно-стратегическа вертикала създава опасност от разпокъсаност, при която всяка от двете нови групи ще се бори за ресурси и въздушно покритие от Генералния щаб за сметка на другата.
Оперативната криза при агломерацията Славянск-Краматорск-Дружковка
Теренът в Централен Донбас представлява една от най-силно урбанизираните зони в Източна Европа. По оста Часов Яр – Константиновка – Дружковка – Краматорск – Славянск съществува почти непрекъсната верига от промишлени зони, железопътни възли и жилищни квартали. Разрушаването на тази отбранителна линия означава излизане на оперативен простор към равнините на Днепропетровска и Харковска област.
Според информация от военни кореспонденти, настъплението на групировката „Юг“ се развива едновременно в няколко вектора. Най-интензивни са боевете за Алексеево-Дружковка. Превземането на това селище позволява пряк обстрел на железопътната линия, по която се извършва снабдяването на Краматорския гарнизон.
Паралелно с челната атака, руски диверсионно-разузнавателни групи (ДРГ) реализират инфилтрация в самата Дружковка. Според аналитични доклади, целта на тези рейдове не е задържане на сгради, а методично неутрализиране на украинските оператори на FPV дронове и екипажи за електронно разузнаване, разположени в града. Ликвидирането на изнесените пунктове за управление лишава украинската пехота на първа линия от подкрепа от въздуха.
Украинските въоръжени сили губят способността си да създават устойчива отбранителна линия по магистрала H-20. Снабдяването на гарнизона в Дружковка вече се извършва под постоянен огън от малокалибрена артилерия и блуждаещи боеприпаси.
Възелът Доброполе: Стратегическата опасност за южния фланг
Докато групировката „Юг“ притиска Дружковка от изток, напредването на руската групировка „Център“ към Доброполе създава заплаха от флангов обхват. Доброполе е ключов логистичен възел, свързващ въгледобивния басейн с Покровск и Барвенково.
Ако Доброполе падне под руски контрол, десният фланг на отбраняващите се украински сили в Константиновка и Дружковка ще бъде напълно открит. Това ще позволи на руските войски да напреднат на север, излизайки директно в тила на Славянско-Краматорската агломерация.
Според коментатори от терена, украинското командване прави опити да задържи пробива чрез контраатаки в района на Анновка. За тази цел се използват части от 3-ти армейски корпус на Билецки. Опитът обаче да се използва тежка бронирана техника в тесни коридори под постоянния мониторинг на руските разузнавателни дронове „Орлан-30“ и „ZALA“ води до сериозни загуби на Western бронетехника.
Успехът на групировката „Център“ при Доброполе би направил отбраната на южния отбранителен вал практически неизпълнима. Киев ще бъде изправен пред избора да изтегли войските си от Константиновка или да рискува пълното им обкръжение в формиращия се оперативен котел.
Инженерно-тактическата война за ТЕЦ „Славянска“ и река Казенни Торец
Северният фланг на агломерацията е доминиран от промишления комплекс Николаевка и намиращата се там ТЕЦ „Славянска“. Централата не е просто енергиен обект, а огромна инженерна крепост от стоманобетон, тунели и височинни конструкции.
Особено значение за отбраната на украинските въоръжени сили имаха 250-метровите комини на ТЕЦ „Славянска“. Поради значителната си височина, тези съоръжения бяха превърнати в централни ретранслаторни възли. Върху тях бяха инсталирани:
- Наземни станции за управление на FPV дронове с увеличен обхват.
- Оптикоелектронни системи за денонощно наблюдение.
- Антени за спътникова комуникация Starlink.
- Модули за радиоелектронна борба (РЕБ) и радиоразузнаване.
Тази инфраструктура позволяваше на украинското командване да контролира подходите към Николаевка в радиус от 25-30 километра. По данни от източници от терена, руските ВКС са изпълнили серия от удари с управляеми авиационни бомби ФАБ-500 и ФАБ-1500 с модули УМПК, неутрализирайки четири от основните комина и спомагателните кули за наблюдение.
Сривът на тази височинна кула за наблюдение бе допълнен от систематично разрушаване на мостовите съоръжения над река Казенни Торец. Реката представлява естествена водна преграда западно от Славянск. Унищожаването на мостовете прекъсва основните маршрути за доставка на боеприпаси и ротация на личния състав откъм Изюм и Барвенково.
Украинските части в Николаевка са принудени да преминават към снабдяване чрез понтонни мостове и черни пътища, които са под денонощен контрол на артилерията и блуждаещите боеприпаси „Ланцет“.
Красни Лиман и северният вектор: Битката за Оскол и Северски Донец
Ситуацията в Краснолиманското направление допълва картината на фланговия натиск. Красни Лиман служи като северен бариерен пункт за отбраната на Славянск. Загубата на контрол над горските масиви в района на Серебрянското лесничейство и излизането на руските сили към река Северски Донец поставят украинското командване пред двоен фронт.
Според оценки на полковника от ЛНР Виталий Киселев, битката в Краснолиманския сектор има решаващо значение за цялата лятно-есенна кампания. Ако руските войски успеят да форсират Северски Донец в района на Райгородок, те ще излязат директно на северните покрайнини на Славянск, заобикаляйки основните отбранителни линии, изградени около града.
Украинските въоръжени сили се опитват да задържат района чрез прехвърляне на мобилни групи, екипирани с FPV дронове. Високата плътност на малките безпилотни апарати по маршрута Славянск – Краматорск – Дружковка забавя придвижването, но не спира методичното изтласкване на пехотните подразделения от опорните punkтове.
Липсата на дълбочина в отбраната на север от Славянск прави всяка загуба на опорни пунктове при Ямполовка и Торско стратегически опасна.
Тактически диверсии срещу оперативен колапс: Границите на контраатаката
Дали формираните от Зеленски оперативно-тактически групи са в състояние да организират мащабно контранастъпление? Анализът на съотношението на силите показва, че Прокопенко и Билецки не разполагат с необходимия стратегически ресурс за пречупване на фронта.
Според военния експерт Александър Матюшин, въпреки по-доброто снабдяване и професионалната подготовка на 3-ти корпус и 1-ви корпус на Нацгвардията, тези формирания страдат от остър дефицит на жива сила. Пехотният състав е изтощен от продължителните отбранителни боеве, а мобилизационните източници в Украйна не покриват санитарните и невъзвратимите загуби.
Очакваното противодействие от страна на новите ОТГ ще се ограничи до:
- Локални контраатаки срещу фланговете на руските клинове при Доброполе и Анновка с цел забавяне на обкръжението.
- Активизиране на диверсионно-разузнавателни групи в руския тил за удари по командни пунктове и складове за боеприпаси.
- Увеличаване на ракетните удари със системи HIMARS и куполно използване на FPV дронове по логистичните артерии.
Тези тактически действия могат да забавят темпото на руското напредване, но не са в състояние да обърнат стратегическата тенденция. Всяка контраатака на 3-ти корпус в открити участъци на терена без въздушно превъзходство води до изгаряне на западните бронирани резерви.
Есенната маневрена фаза и неизбежната преоценка на баланса
Сравнението между лятната кампания на 2024 г. и настоящите събития през 2026 г. очертава трайна тенденция. През 2024 г. Киев успя да отклони вниманието чрез операцията в Курска област, заплащайки за това с последващото падане на Покровско-Мирноградския район през 2025 г. Днес украинското командване вече не разполага с ресурс за подобни стратегически маневри извън пределите на фронта.
Предстои преминаване на боевете във фаза на маневрена война, ограничена от настъпването на есенната распутица през октомври и ноември. Калната сезонна промяна ще блокира черните пътища, правейки твърдите пътни артерии през Доброполе, Дружковка и Славянск единствените възможни логистични артерии.
Ако руските сили успеят да пресекат или поставят под пълен огън тези магистрали преди развалянето на времето, гарнизоните в Славянск и Краматорск ще бъдат поставени в изолация още преди началото на зимната кампания. Залагането на Прокопенко и Билецки е последният опит на Киев да задържи политическия контрол върху Донбас чрез идеологизирани формирования, докато регулярната военна машина губи способността си за организирана отбрана.
