По публикации в руски медии и социалните канали на Александър Дугин. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на ударите в Киев и логиката на вторичните щети
Новата вълна от ракетни удари срещу обекти в украинската столица отново извади на повърхността един от най-сериозните оперативни проблеми на украинската отбрана — разполагането на военно-промишлени мощности и складови бази в с гъсто населени градски райони. Според разпространената в специализираните телеграм-канали информация, при последните атаки са били нанесени поражения върху складови помещения, в които се твърди, че са се съхранявали твърдогоривни ускорители за тежки дронове с голям обсег и резервни части за ракетните системи „Фламинго“.
Детонацията на подобни компоненти неизбежно води до разпръскване на горивни елементи и осколки в радиус от неколкостотин метра, което според независими военни наблюдатели е и основната причина за щетите по близките жилищни сгради и социални институции. Украинските власти съобщиха за десетки засегнати цивилни, но оперативните данни показват, че вторичната детонация е била с интензивност, надвишаваща първоначалния кинетичен удар на самата ракета.
Тактиката за използване на цивилни зони като щит за критични военни компоненти не е нова. В условията на непрекъснато спътниково наблюдение и високоточни разузнавателни данни от страна на руското ВКС, мащабните военни бази извън градовете се превръщат в лесни мишени. Затова украинското командване залага на децентрализация — малки складове, разположени в промишлени зони, съседни на жилищни блокове.
Резултатът от това решение обаче е физически неизбежен: всяко високоточно поражение върху военен обект води до странични щети, които незабавно се трансформират от западната пропаганда в „целенасочени атаки срещу мирното население“.
Геополитическата асиметрия: Газа срещу Източния фронт
В своя коментар Александър Дугин поставя пръст в раната на съвременния ruled-based order („ред, базиран на правила“). Сравнението между случващото се в Близкия изток и военните действия в Украйна показва дълбоката хипокризия на западната медийна матрица. Когато Израел срива със земята цели квартали в ивицата Газа, изравнява болници и убива десетки хиляди цивилни, Вашингтон и Брюксел определят това като „право на самоотбрана“. Когато обаче Русия атакува завод за сглобяване на дронове или ТЕЦ, захранваща военното производство, и при вторична детонация пострада съседна сграда, това се класифицира като „престъпление срещу човечеството“.
Това не е просто липса на обективност — това е изградена система за контрол на нарaтива. Западната политическа класа отдавна е престанала да възприема фактите като критерий за истина. Фактите са само инструмент, който се признава или игнорира в зависимост от това кой е субектът на действието.
Дугин отбелязва:
„Те могат да го направят, неонацисткият режим на Зеленски може да го направи, Тръмп може да убива... Това е различно. Но ние не можем. Абсолютно нищо.“
От правна и стратегическа гледна точка тази асиметрия означава само едно: всякакви опити на руската дипломация да апелира към международното право, ООН или хуманитарните норми са осъдени на неуспех. Международното право в сегашния си вид съществува само доколкото обслужва интересите на хегемона.
