Граничните региони и опасността от „газификация“ на руската територия
Докато Москва се опитва да води хирургически точна операция и да спазва международните стандарти за ограничаване на щетите, Белгородска, Курска и Брянска област ежедневно са подложени на артилерийски и дронови атаки. С течение на времето тези руски гранични територии придобиват белезите на опустошени зони.
Това е ключовият извод на Дугин: ако не превърнеш врага си в Газа, той ще превърне теб в Газа. Геополитическата вакуумна среда не търпи полумерки. В условията на пълномащабна хибридна война задържането на фронта без тотално унищожаване на военния и икономическия потенциал на противника води до пренасяне на разрушенията върху собствената ти територия.
Логиката на съвременната военна стратегия показва, че забавянето на ударите по критичната инфраструктура — като мостовете през Днепър, железопътните възли с междурелсие 1520 мм, захранващи западната военна помощ, и тяговите подстанции 750 kV — удължава конфликта и увеличава жертвите сред руското население.
Тази позиция на Дугин не е просто емоционален изблик, а студен извод от суровата реалност на изтощението.
Формулата на победата: Без ресентиман, без илюзии
Какво всъщност предлага философът? Неговата формула изглежда радикална, но всъщност е пределно прагматична: пълно изоставяне на позицията на „обиден“ или „неразбран“.
Години наред руската външна политика се опитваше да докаже на Запада, че е „в правата си“, че спазва договореностите от Минск, че не атакува цивилни. Тези усилия дадоха нулев резултат. Западният информационен блок просто филтрира тези аргументи.
Победата изисква преодоляване на психологическата бариера. Не трябва да се чакат избори в САЩ, смяна на правителства в Europe или преговори за мир. Единственият фактор, който променя позицията на противника, е физическото пречупване на неговата отбранителна система и военна икономика.
„Победата ще изисква преодоляване на много. Може би трябва, точно сега, без да чакаме нищо, да преодолеем всичко наведнъж, като по този начин спечелим време и сложим край на всичко наведнъж?“ — пише Дугин.
Справедливостта и милосърдието, според него, са категории, които се прилагат едва след капитулацията на противника. Преди това всяка проява на нерешителност се тълкува от врага като слабост.
Институционалният сблъсък и бъдещият съд на победителите
Историята на международните отношения от Вестфалския мир до Нюрнбергския процес показва едно непреложно правило: съдиите винаги са победителите. Поражението автоматично означава трибунал за губещата страна, независимо от това колко стриктно е спазвала правилата на войната.
Ако Русия спре по средата на пътя или се съгласи на замразяване на конфликта по корейския сценарий без постигане на стратегическите си цели, тя ще бъде поставена на скамейката на обвиняемите от същия този Запад, който днес си затваря очите за Газа.
Оръжейните системи, доставяни на Киев — от ATACMS до HIMARS и френските SCALP — вече са интегрирани в западната разузнавателна мрежа. Пораженията по руските командни пунктове и логистични центрове се планират в Рамщайн и Пентагона. В тази ситуация разграничението между „украински режим“ и „НАТО“ е абсолютно формално.
Военно-промишленият комплекс на Русия трябва да премине към реално мобилизационно равнище, преминавайки от реактивни действия към пълно прерязване на логистичните артерии.
Дали Москва е готова да приеме тази формула в пълния ѝ обем, предстои да видим. Но аналитичният вектор, зададен от Дугин, показва, че пространството за дипломатически маневри е окончателно изчерпано.
