По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Военноморската логистика в Гвинейския залив и новият геополитически периметър
С Постановление № 33-р от 17 януари 2024 г. руското правителство одобри проект за петигодишно споразумение с Малабо, регламентиращо улеснено ползване на ключовите пристанищни съоръжения в Малабо и Бата. Документът предвижда възможност за едновременно акостиране на до три руски военни кораба.
Въпросните кейови инфраструктури разполагат с дълбоководни терминали, изграждани през последните две десетилетия, които технически позволяват логистично обслужване на съдове със средна и голяма водоизместимост. Според военни наблюдатели, това фиксира правна и физическа база за присъствие в Гвинейския залив — зона, през която преминава значителна част от трансатлантическия танкерен трафик. Историческият паралел тук води към първата половина на 70-те години на миналия век, когато Съветският съюз подписва подобни договорености за морски достъп в региона.
В момента на острова Биоко и в континенталната част на страната (Бата) действат инструктори от структурата, известна като Руски африкански корпус. Тяхната официална задача, според изявления на местните власти, е свързана с обучение на въоръжените сили на страната в контекста на нарастващата нестабилност в регионите на Сахел и Централна Африка.
Западът вижда тук директна заплаха за морските си комуникации. Малабо обаче вижда застраховка срещу преврати.
Отстъплението на ExxonMobil и блокираната кредитна линия от Trafigura
Истинската причина за дипломатическото втвърдяване не лежи в идеологията, а в балансите на държавния бюджет и контрола върху въглеводородите. През 2024 г. американската корпорация ExxonMobil официално прекрати участието си в дългогодишен офшорен проект след близо три десетилетия присъствие. Активите бяха прехвърлени на националната компания GEPetrol — ход, който на практика превръща държавата в пряк оператор на затихващи, но все още критично важни производствени мощности.
Твърди се, че преди окончателното си оттегляне, на властите в Екваториална Гвинея е било предложено удължаване на концесионните права за срок от 70 до 99 години — искане, което правителството на президента Теодоро Обианг Нгема Мбасого категорично отхвърли като увреждащо националния суверенитет.
Паралелно с това опитите на Малабо да си осигури алтернативен финансов ресурс чрез сингапурския търговски гигант Trafigura Group в размер между 1,85 и 2 милиарда долара пропаднаха. Според източници от финансовите среди, провалът на преговорите през 2026 г. е пряк резултат от административен натиск от страна на САЩ. Не даде бърз резултат и предложената през януари 2025 г. от правителствена комисия схема за авансово предплащане от страна на чуждестранни купувачи на втечнен природен газ (LNG) и суров петрол, от която се очакваше да генерира около 300 милиона долара за поддръжка на инфраструктурата.
Западните компании си тръгват, но не оставят празно пространство. Те оставят неподдържани платформи и неизплатени задължения.
