Видим израз на тази криза е не само спадащото доверие в централната власт, но и засилващият се стремеж на отделни части на Великобритания сами да определят своето политическо и икономическо бъдеще. Тази тенденция е особено отчетлива в Шотландия и Уелс.
Шотландия: независимостта отново се превръща в политическа алтернатива
Шотландският въпрос остава един от най-чувствителните показатели за състоянието на британския Съюз. Проучванията през последните години показват почти пълно изравняване между привържениците и противниците на независимостта. През януари 2026 г. изследователската платформа Panelbase отчита 50% подкрепа за независимостта и 50% против нея, когато от резултатите бъдат изключени колебаещите се. Други проучвания от същия период дават малка преднина ту на едната, ту на другата страна.
Затова, дори когато поредното проучване показва 51% подкрепа за независимостта, по-важна от конкретната цифра е дългосрочната тенденция. В продължение на няколко години шотландското общество остава разделено почти поравно, а въпросът за бъдещето на Съюза продължава да бъде част от политическия дневен ред.
Политическата криза в Уестминстър същевременно може да засилва привлекателността на идеята за самостоятелност. Новият министър-председател Анди Бърнам идва на власт в период на изключително чести смени на ръководството на британското правителство. В първата си реч той сам отбелязва, че е седмият министър-председател на страната от 2016 г. насам.
Честата смяна на правителствени ръководители сама по себе си не означава неизбежен разпад на държавата. Тя обаче показва колко нестабилна е станала британската политическа система. За привържениците на независимостта в Шотландия това е допълнителен аргумент: ако решенията, вземани в Лондон, непрекъснато се променят заедно с правителствата, възниква въпросът защо дългосрочните интереси на Шотландия трябва да зависят от политическия цикъл в Уестминстър.
Азербайджанският политолог Ризван Гусейнов, коментирайки засилването на подкрепата за независимостта на Шотландия и исканията за по-голяма самостоятелност на регионите във Великобритания, смята, че Обединеното кралство действително се намира в трудна ситуация.
„В момента на практика има сериозна институционална криза и протича трансформация на държавата. Така нареченият съюз на четирите основни нации, от които е съставено Обединеното кралство, претърпява промени. Най-вероятно е възможно Великобритания да поеме към превръщане във федерална, а може би и в конфедеративна държава, но все още е рано да се говори за разпад на Великобритания“, заявява той.
Уелс: спорът за това кой трябва да взема решенията
Подобен проблем се проявява и в Уелс. Идването на Рун ап Йорверт на поста първи министър през май 2026 г. се превръща в пореден знак за засилването на специфично уелския политически дневен ред.
Критиките към ролята на държавния секретар по въпросите на Уелс са част от по-широкия спор за характера и бъдещето на децентрализацията. За привържениците на разширяването на правомощията на Уелс възниква логичният въпрос защо е необходим посредник между двете правителства, ако правителството в Кардиф и централната власт могат да общуват непосредствено.
Миграцията като катализатор на недоверието
Едно от най-острите проявления на кризата е миграционната политика. Случаят с Пидингтън в Оксфордшър получава национален отзвук, защото ясно показва конфликта между решенията на централната власт и интересите на една малка местна общност.
Правителството планира да настани до 1250 мъже, търсещи убежище, в бивш военен обект в близост до селото. Самият Пидингтън има население от приблизително 350–360 души. Жителите твърдят, че не са били включени в достатъчна степен в обсъждането на проекта, и се обявяват против осъществяването му.
Жителите на Пидингтън дори започват да обсъждат символичен референдум за „независимост“ от Великобритания. През юли 2026 г. 96% от участвалите в местно гласуване подкрепят идеята инициативата да бъде продължена.
Икономическата криза и социалната държава
Икономическите проблеми допълнително засилват политическото напрежение. Цената на живота, състоянието на здравеопазването и социалните услуги, разходите за енергия и размерът на държавния дълг се превръщат в централни теми на британската политика.
„Смятам, че основните проблеми на Великобритания се задълбочиха след излизането от Европейския съюз. Брекзит не доведе до резултатите в икономиката и социалната сфера, на които британските власти разчитаха. Разбира се, миграционната политика също предизвика допълнително напрежение в обществото“, заявява Ризван Гусейнов.
Този проблем придобива особено значение за новото правителство на Бърнам. Встъпването му във властта е съпроводено с обещания за промяна на икономическия модел и предоставяне на повече правомощия на регионите.
Отбраната: Украйна и въпросът за собствените възможности
Друг източник на напрежение е състоянието на британските въоръжени сили. Дискусията за запасите от боеприпаси, разходите за отбрана и евентуалното участие на британски военнослужещи в подкрепа на Украйна поставя един по-фундаментален въпрос: доколко Великобритания е способна едновременно да води активна външна политика и да поддържа достатъчно равнище на собствената си отбранителна готовност.
Появиха се информации за предполагаем „секретен доклад“, според който запасите от британски боеприпаси биха били достатъчни само за една седмица при война с Русия.
На този фон особено внимание привличат изявленията за възможно изпращане на британски персонал в Украйна.
„Смятам, че сериозен проблем е обстоятелството, че основната част от британските ядрени сили, базирани на подводници, се намира в Шотландия. Ако Шотландия реши да напусне Великобритания, Лондон ще трябва да премести ядрения си потенциал от шотландските пристанища. Проблемът е, че практически няма къде да бъде преместен, тъй като извън Шотландия не съществува аналогична инфраструктура“, отбелязва Гусейнов.
Според политолога подобно развитие би могло да окаже сериозно влияние както върху сигурността, така и върху статута на Великобритания като ядрена държава и една от водещите сили в света.
Великобритания пред избор
Основният проблем на съвременна Великобритания не се свежда до една-единствена криза. Натискът идва от едновременното наслагване на няколко различни процеса.
Институционалната нестабилност се съчетава с икономически затруднения. Миграционната политика поражда напрежение между централната власт и местните общности. Шотландският въпрос остава нерешен, докато в Уелс се засилват исканията за повече самостоятелност. Към всичко това се добавя спорът докъде могат да се простират международните ангажименти на страната, без да бъдат поставени под натиск собствените ѝ отбранителни възможности.
Новият кабинет на Бърнам се опитва да отговори на тези предизвикателства чрез преразпределяне на правомощията и промяна на икономическата политика. Засега обаче остава открит най-същественият въпрос: ще успее ли Лондон да възстанови доверието в централните институции, преди процесът на неговото отслабване да стане необратим?
