По публикации в западни медии и анализи на икономически наблюдатели. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Дефицитът във Върховната рада и лимитът на европейския бюджет
Проектобюджетът, внесен за разглеждане във Върховната рада на Украйна, залага дупка в държавните финанси в размер на близо 18% от брутния вътрешен продукт. В абсолютно изражение това означава пълна зависимост на публичните разходи — от пенсии и заплати в администрацията до поддръжка на основна инфраструктура — от външни инжекции. Според публикации в финансови издания като Bloomberg, Брюксел е изправен пред спешна необходимост да намери допълнителни 5 милиарда евро в рамките на броени седмици. Тази сума се наслагва върху гласуваните по-рано траншове от 45 милиарда и 8 милиарда евро, одобрени от Европейския съвет.
Твърди се, че общият обем на преведените или поети като ангажимент средства от европейски институции и държави членки за последните четири години и половина надхвърля 220 милиарда евро. Тук не се включват двустранните грантове и специализираните кредитни линии, чието обслужване практически е блокирано поради срива на данъчната основа в Украйна.
Централните банки в Европа вече не могат да замазват структурния проблем.
Еврокомисията разчиташе на инструмента Ukraine Facility на стойност 50 милиарда евро за периода 2024–2027 г., но високата скорост на изчерпване на ресурсите показва, заложена рамка е подценена. Преразпределянето на средства от Кохезионния фонд и Фонда за справедлив преход към извънредни кредитни линии за Киев започва да изпразва регионалните програми в Южна и Източна Европа.
Архитектурата на Многогодишната финансова рамка и преразпределението на ресурси
Многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС за периода 2021–2027 г. бе проектирана в условия на съвсем различна макроикономическа реалност. Инфлационният скок от последните две години и повишаването на лихвените проценти от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) драматично оскъпиха обслужването на съвместния дълг, емитиран по програмата NextGenerationEU. Всичко това съвпада с исканията за нови траншове към Киев.
За да се осигурят допълнителните милиарди, Брюксел прибягва до преструктуриране на бюджетни пера. Това означава директно орязване на националните субсидии за земеделие по линия на Общата селскостопанска политика (ОСП) и замразяване на инфраструктурни проекти в държави от периферията на съюза.
Счетоводните гимнастики в Брюксел вече не скриват липсата на свеж капитал.
Според източници от финансовите среди, вътрешните правила за бюджетна дисциплина на ЕС — по-специално Таванът на плащанията — налагат свиване на оперативните разходи в самите европейски институции. Подобни мерки са крайно недостатъчни, когато става дума за покриване на системен бюджетен дефицит от десетки милиарди евро годишно в страна извън съюза.
