Анатомия на един генетичен дефект: Ензимната бариера на дингото
Ако потърсите причината за пълния отказ на дингото да споделя трапезата на човека, няма да я откриете в някаква „мистична свободолюбивост“, а в структурата на ДНК и по-конкретно в метаболизма. Изследванията върху генома на Canis dingo показват брутална разлика спрямо този на европейските или азиатските домашни кучета. Докато съвременното куче притежава между 7 и 34 копия на гена AMY2B — отговорен за синтеза на алфа-амилазата и съответно за разграждането на нишесте и въглехидрати, дингото разполага с точно едно копие. Твърденията на някои автори от средата на миналия век, че тези животни са „придирят на храна“, се сблъскват с суровия физиологичен факт: храносмилателната им система просто не е проектирана да обработва растителна храна. За тях скорбялата е баласт, който води до физиологичен стрес.
Скучните данни от анализите на Y-хаплогрупа H60 проследяват мъжката линия на австралийските хищници пряко до Тайван и Югоизточна Азия. Кучетата са били донесени като провизия, ловен инструмент и пазачи. Но суровата геология и климат на Австралия — континент, беден на традиционни ресурси и претъпкан с бързоподвижна марсупиална фауна — бързо изправят тези животни пред избор: или адаптация към тотален хищнически режим, или смърт. Логистиката на оцеляването в аутбака отхвърля всяко куче, което разчита на човешките отпадъци. Подборът спира да награждава кротостта.
Разрушеният механизъм на социализация
Поведенческите биолози, опитващи се да интегрират кученца динго в домашна среда, рано или късно се сблъскват с твърда стена. В ранна възраст индивидите показват признаци на привързаност, но настъпването на половите хормони отключва верига от инстинкти, които не подлежат на превъзпитание. При обикновеното куче хилядолетният подбор е удължил прозореца за социализация и е намалил реактивността на хипоталамо-питуитарно-надбъбречната оста. При дингото тази система функционира в режим на постоянна хипервигилантност. Ставните връзки на крайниците им притежават ъгъл на ротация, по-близък до този на котките или полумаймуните, отколкото до Canis lupus familiaris, което им позволява да се катерят по скални масиви и дървета — анатомично изменение, постигнато чрез естествен подбор за броени столетия.
Опитът да се установи стандартен тип подчинение се проваля поради липсата на генетичен корен за така нареченото „погледово проследяване“ (eye-gaze tracking), при което кучето търси подкрепа от човешкия оператор при поява на проблем. Дингото решава проблема самостоятелно или игнорира препятствието. Това не е въпрос на инат, а на липсващи неврологични пътища.
