Физическата реалност зад деветте стъпала
Архивните доклади и теренните дневници на експедицията край Асуан отбелязват структура, изсечена директно в нестабилния пясъчник на западния бряг. На дълбочина от малко над два метра под повърхността екипът открива каменна стълба от точно девет стъпала, водеща към централна камера. В това подземно пространство няма нищо от блясъка, който туристическата индустрия обича да приписва на древноегипетските находища. Налице са просто сурови глинени платформи, измазани с нискокачествен ил, предназначени за събиране на приношения, и разпръснати из праха мъниста от фаянс и стъклена паста – ясен белег за многократно влизане и вероятно частично разграбване още в древността.
Основният обект на внимание в помещението е двуметров саркофаг от монолитен варовик, поставен върху плинтус, издълбан директно в скалното легло. Изборът на варовик в район, където доминира пясъчникът и гранита, сам по себе си показва сериозни логистични разходи за онова време. Варовиковият блок е бил транспортиран по реката от кариери, разположени по-насевер, което изисква значителен финансов ресурс. На капака е изработено релефно човешко лице, а по протежение на страните му са издълбани две колони с йероглифен текст.
Текстът съдържа молитвени формули, адресирани към местния триумвират от божества, под чиято закрила е поставен починалият. От епиграфска гледна точка надписът фиксира самоличността на индивида: Кам-мсио, висш местен администратор от епохата, когато птолемеевият или римският данъчен апарат е разчитал изцяло на родната египетска бюрокрация за събиране на реколтата и управление на търговията по първия праг на Нил.
Социална картография на древния некропол
По-внимателният оглед на целия хълм разкрива нещо далеч по-интересно от самия саркофаг: стриктно спазвана инженерно-социална иерархия. Погребенията не са разпределени хаотично. Върхът на пясъчниковия масив е резервиран за градския елит – там скалата е с по-висока плътност, а изкопните работи са изисквали хиляди човекочасове физически труд. По склоновете надолу са разположени по-скромните гробници на средната класа, където екипът открива множествени погребения.
В главната камера, освен саркофага на Кам-мсио, са открити няколко мумии, включително и останки на деца. Това разкрива една прагматична и сурова реалност. Вместо за всеки член на семейството да се гради отделно подземно съоръжение, гробницата е използвана като семейна крипта в продължение на поколения. Пространството е било преизползвано, като по-старите кости са били избутвани в ъглите, за да се освободи място за следващите тела. Интелектуална мъгла е да се твърди, че всяко погребение в Египет е било съпроводено с архитектурен разкош; тук виждаме пресметливо спестяване на пространство и ресурси в условията на икономически натиск.
Тази практика на наслагване е позната и от други елинистически некрополи в региона. Подобни паралели се виждат в изследванията на погребалните комплекси в Долината на благородниците, където архитектурното преизползване е масова практика.
