Илюзията за универсалния математически език
Концепцията, че математиката е някакъв вселенски език, през който два напълно различни биохимични вида могат да си стиснат ръцете, е интелектуална мъгла, поддържана от хора, прекарали твърде много време пред листове хартия и твърде малко пред суровата реалност на биологията. Математиката е структурирана абстракция. Тя може да опише орбиталния период на планета, плътността на метановия океан или честотата на електромагнитното излъчване, но спира рязко пред прага на възприятието. Можете да предавате уравнението на Шрьодингер до топлинната смърт на Вселената, но това няма да обясни на същество без светлинни рецептори какво е цвят, нито пък на нас – какво е да навигираш чрез изкривявания в магнитното поле.
През 1974 година Томас Нагел публикува класическия си текст за субективното преживяване на прилепа, посочвайки една проста, но разрушителна визия: дори да разполагаме с пълната карта на невронната мрежа на един организъм, с целия му биохимичен баланс и физиология, ние пак нямаме достъп до неговия вътрешен свят. Това е архивно гробище от сухи данни без съдържание. Науката е изключително добра в измерването на структурни параметри, но катастрофира, когато трябва да обясни самото качество на преживяването.
Понастоящем астрономията третира контакта като логистичен проблем – нужни са ни по-големи антени, по-чувствителни приемници и повече изчислителна мощност за обработка на сигналите. Това изглежда логично на пръв поглед, но съдържа фундаментална пробойно в теорията. Информацията е менюто, а опитът е самата храна. Търсенето на радиосигнали ни дава в най-добрия случай списък със съставки, отпечатан на език, който нямаме семантичната база да разчетем.
Инженерство на субективното преживяване
Ако допуснем, че една напреднала цивилизация е надраснала етапа на радиовълните – етап, който при нас продължава едва малко над век – то начинът за пренос на информация би бил коренно различен. Вместо предаване на символи, техническата логика сочи към директен пренос на субективни състояния. Хипотетичният невронен интерфейс от следващо поколение няма да изпраща текст или изображение, а ще репликира невронните корелати на съзнанието.
Това, което изследователите наричат качествен контакт, означава временно наслагване на чуждото емпирично поле върху човешката нервна система. За три или пет секунди субектът не просто получава данни за чуждата планета – той се превръща в организма, който живее там. Изчезва разликата между субект и обект.
В този сценарий традиционната дипломация и лингвистика стават излишни. Символната комуникация позволява манипулация, замяна на понятията и лъжа. Преносът на квалия обаче не подлежи на фалшификация. Не можете да симулирате субективно състояние, докато го изпитвате – то е такова, каквото е. Тук обаче удряме в стената на суровата физиология.
