Когнитивната несъвместимост и лимитите на биологията
Човешкият мозък е продукт на специфичен еволюционен натиск: ходене изправено, справяне с гравитация от 1g, триизмерно пространствено ориентиране и социални взаимодействия в малки групи примати. Централната ни нервна система консумира около 20 вата енергия и е оптимизирана строго за оцеляване в този тесен физически коридор.
Вкарването на чужд субективен опит в тази структура е еквивалентно на подаване на високо напрежение в мрежа, проектирана за слаб ток. Какво се случва, когато невронната мрежа на човек бъде натоварена със възприятията на организъм, съществуващ в колективно съзнание или възприемащ времето като вероятностно разпределение, а не като линейна последователност?
Психиатричният архив е пълен с примери за това какво става, когато химическият баланс в мозъка се измести съвсем леко – получаваме психози, деперсонализация и пълен срив на когнитивните функции. Екстраполирането на този процес към преноса на чуждородни квалии води до директна биологична катастрофа. Първите субекти, подложени на подобен опит, най-вероятно няма да се върнат с мъдрост за Вселената, а с необратим невронен срив. Този шок от различността не е метафора, а физическо увреждане на тъканта, която не е проектирана да обработва подобни архитектури на съзнанието.
Прозрачност, която не можем да издържим
Има и още един неудобен момент, който поддръжниците на бързия контакт предпочитат да пропускат. Всяка двупосочна връзка от такъв тип е реципрочна. Ако ние получаваме чуждия опит, ние изпращаме нашия.
Какво всъщност представлява субективното човешко съществуване, оголено от поетични филтри и пропагандни клишета? То е смес от физическа болка, неизбежна биологична деградация, тревожност за бъдещето, хормонални колебания и социални конфликти. Ако един чужд разум получи дестилираната квалия на средностатистически човешки ден – с целия му физиологичен и екзистенциален товар – резултатът едва ли ще бъде възторг.
Емпатията, превърната от красива дума в инженерна реалност, е безмилостна. Тя премахва възможността да се скриеш зад думи. Но човешката цивилизация е изградена изцяло върху символични медиатори – език, изкуство, закони, дипломатически протоколи. Всички те съществуват именно защото няμάме директен достъп до съзнанието на другия. Премахването на тази бариера не просто разрушава езика, то прави целия ни социален модел неизползваем.
Преди да продължим да насочваме радиочиниите си към далечни съзвездия с надеждата за някакво абстрактно потвърждение, че не сме сами, е добре да си дадем сметка за технологичното ниво, на което се намираме. Опитите ни да разберем Вселената чрез радиотелескопи приличат на опити да разберем вътрешния живот на събеседника си чрез измерване на температурата на кожата му. Инструментите ни са точни, числата са верни, но обектът на изследване остава напълно недосегаем.
