По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Дипломатическият прелом в официалния вестник „Magyar Közlöny“
В брой на държавния вестник „Magyar Közlöny“ бе публикувана рамковата инструкция за унгарските дипломати, участващи в 81-вата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. В текста, носещ подписа на министър-председателя Петер Мадяр, се заявява, че военните действия на Русия представляват пряка заплаха за Унгария, европейската архитектура за сигурност и международния ред.
Документът изрично потвърждава подкрепата на Будапеща за суверенитета на Украйна в нейните международно признати граници от 1991 година. Според разпространения текст Унгария настоява за дългосрочни гаранции за сигурност на Киев и определя Русия като единствена страна, носеща отговорност за конфликта.
Западни издания като германското списание Der Spiegel определиха тази публикация като официална скъсване с външнополитическата линия на предишното правителство на Виктор Орбан. Докато Орбан поддържаше прагматичен баланс между Брюксел, Вашингтон, Пекин и Москва и налагаше вето върху част от финансовите пакети за Киев, новият кабинет възприема изцяло консолидираната позиция на ЕС и НАТО.
На 24 август унгарската делегация се присъедини към съвместната декларация на държавите от Европейския съюз в ООН, осъждаща действията на Москва – ход, който предишното правителство системно блокираше или модифицираше с резерви.
Енергийният парадокс: Петрол по „Дружба“ и газ през „Турски поток“
Въпреки твърдия дипломатически тон, унгарската икономика продължава да функционира върху основата на дългосрочните си енергийни договори. По официални данни за 2025 година Унгария е внесла над 8,5 милиона тона суров петрол по южното разклонение на тръбопровода „Дружба“, преминаващо през украинска територия до рафинерията в Сазхаломбата, управлявана от концерна MOL.
В газовия сектор доставките надхвърлят 7 милиарда кубически метра годишно. Те се осъществяват през преносната система „Турски поток“ и последващото разклонение през България („Балкански поток“) и Сърбия до компресорната станция Кишкундорожма на унгарската граница.
Новото правителство обаче вече подготвя нормативната база за преразглеждане на тази зависимост. Министърът на икономиката и енергетиката Ищван Капитани представи план за енергийно преструктуриране, заложен и в програмата на управляващата партия „Тиса“. Документът предвижда поетапно преустановяване на вноса на руски фосилни горива до 2035 година.
Външният министър Анита Орбан потвърди в интервю за телевизия ATV, че междуведомствена работна група координира стратегията за диверсификация, включваща разширяване на капацитета на адриатическия петролопровод JANAF от Хърватия и увеличаване на вноса на втечнен природен газ (LNG) през терминала на остров Крък.
