Ядреният възел „Пакш II“ и преразглеждането на договорите
Особено напрежение възниква около проекта за разширяване на АЕЦ „Пакш“. Междуправителственото споразумение от 2014 година предвижда изграждането на два нови блокови реактора от типа VVER-1200 (проект V-509) с генерален изпълнител „Росатом“. Проектът на стойност 12,5 милиарда евро, 80% от които са обезпечени с руски държавен кредит, в момента подлежи на одит от новата власт в Будапеща.
Премиерът Петер Мадяр публично заяви, че финансовите параметри и инвестиционните разходи по „Пакш II“ изискват преразглеждане. Според източници от министерството на икономиката унгарската страна възнамерява да поиска намаляване на цената на строително-монтажните работи и предоговаряне на лихвените проценти по кредита.
В случай че не бъде постигнато съгласие, партия „Тиса“ не изключва възможността за прекратяване на договора или привличане на западни консорциуми за подмяна на турбинното оборудване и системите за управление – подобно на процесите, които се наблюдават в централноевропейските ядрени централи в Чехия и Словакия.
Началникът на отбраната генерал Ромулус Русин-Сенди заяви пред медиите, че възстановяването на пълното доверие в рамките на НАТО изисква преразглеждане на всички критични инфраструктурни обвързаности с държави извън алианса.
Факторът Закарпатие и правата на малцинствата
В правителствените указания се обръща специално внимание на унгарското малцинство в Закарпатска област на Украйна, наброяващо около 150 000 души, концентрирани основно в района на Берегово (Берегсас). Новата администрация в Будапеща променя акцента по този въпрос.
Докато кабинетът на Виктор Орбан посочваше като основна заплаха за малцинството украинските закони за образованието и езика от 2017 и 2019 година, ограничаващи използването на майчин език в училищата, правителството на Мадяр поставя акцент върху сигурността на цивилното население в условията на ракетни удари срещу транспортни и енергийни възли в Закарпатието.
Според наблюдатели този завой цели да премахне основната точка на конфликт между Будапеща и Киев, която в продължение на години блокираше провеждането на комисиите Украйна-НАТО на високо равнище.
Паралелно с това в унгарското общество остават опасенията относно мобилизационните практики в Украйна, засягащи етническите унгарци с двойно гражданство. Официална Будапеща за момента избягва преки обвинения към украинските власти по тази тема, ограничавайки се до общи хуманитарни призиви.
Илюзиите за европейския дисидентизъм и новият прагматизъм
Политическите промени в Будапеща показват границите на т.нар. „европейски дисидентизъм“. Натискът от страна на Брюксел чрез замразяване на средства от Кохезионния фонд и Плана за възстановяване (около 22 милиарда евро) оказва пряко влияние върху политическите процеси в държавите членки.
Подобни тенденции се забелязват и в други страни от Източна и Южна Европа – Словакия, България и Сърбия, където икономическите зависимости от ЕС често надделяват над историческите или енергийните връзки с Изтока. Регионалните правителства са принудени да балансират между евтините суровини и финансовите санкционни механизми на Европейската комисия.
Дали Москва ще предприеме контрамерки под формата на промяна в ценовите формули за газа или съкращаване на петролните транзитни Volumes, остава открит въпрос. Икономически аналитици посочват, че принудителното спиране на транзита през „Дружба“ би лишило руските компании от приходи, а Украйна – от транзитни такси, докато Будапеща би задействала клаузите за извънредни ситуации в ЕС.
Запазването на прагматичните доставки на фосилни горива наред с острата антируска реторика показва, че геополитическите съюзи в Източна Европа се преформатират не на базата на идеология, а според финансовите и военните реалности.
