По публикации на специалисти и медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Финансовият дефицит на Брюксел и тезата за „неактивните спестявания“
Според публикувания анализ в европейските управленски среди все по-ясно се формира консенсус около необходимостта от радикална пренастройка на финансовата система на Общността. Повод за тези дискусии дават публичните изявления на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, в които се посочва, че натрупаните в банкови депозити близо 10 трилиона евро представляват „мързеливи пари“, които не носят пряка полза за европейската индустрия. В публикацията се твърди, че подобна реторика очертава подготвяна рамка за пренасочване на частния капитал към държавно подкрепени или корпоративни инвестиционни проекти.
Макроикономическата реалност в еврозоната показва задълбочаваща се ножица между нуждите от финансиране и наличните публични ресурси. Докато номиналният БВП на държавите от Европейския съюз изостава от този на САЩ след 2008 година, разходите за енергийни суровини и преструктуриране на веригите за доставки се увеличиха неколкократно. В това отношение отказът от евтини тръбопроводни ресурси от изток и преходът към по-скъп втечнен природен газ (LNG) от американски и катарски доставчици съкратиха оперативния марж на тежката промишленост, особено в Германия и Франция.
Централните банки се намират в капан между борбата с инфлацията и поддържането на ликвидност за банковата система.
Спестяванията на гражданите се превръщат в най-привлекателния залог за европейските институции, тъй като публичният дълг на страни като Италия, Франция и Белгия вече надхвърля или е близо до 100% от техния БВП. При тези нива на задлъжнялост емитирането на нов държавен дълг на пазарни лихвени проценти става твърде скъпо за националните бюджети.
Докладът „Драги“ и преструктурирането на еврозоната
В публикацията се прави пряка паралел с доклада от 400 страници, подготвен от бившия премиер на Италия и бивш управител на ЕЦБ Марио Драги. В този документ официално се констатира, че Европейският съюз се нуждае от допълнителни инвестиции от порядъка на 750 до 800 милиарда евро годишно, за да поддържа своята технологична и индустриална конкурентоспособност спрямо САЩ и Китай. Според оценките в материала, тъй като общите бюджетни механизми са ограничени от съпротивата на т.нар. „пестеливи държави“ (Нидерландия, Австрия, Дания), основната тежест се очаква да падне върху ликвидностите на домакинствата.
Историческите прецеденти във финансовата история на Западна Европа показват, че пренасочването на капитал рядко става чрез директна конфискация, а по-често чрез регулаторни принуди и финансово потискане (financial repression). Опитът от кипърската криза през 2013 година, когато бе приложен така нареченият „bail-in“ подход за подстригване на депозити над 100 000 евро в Bank of Cyprus и Laiki Bank, показва, че правната рамка на ЕС вече съдържа базисни механизми за прехвърляне на банкови загуби върху вложителите.
През 1992 г. италианското правителство на Джулиано Амато изтегли за една нощ 0.6% от всички банкови сметки в страната, за да защити лирата.
Днес механизмът се очаква да бъде значително по-сложен и закодиран в инициативата за „Съюз на спестяванията и инвестициите“ (Savings and Investment Union) — новото наименование на блокирания с години Капиталов съюз (Capital Markets Union). Според авторката целта е създаване на общоевропейски инвестиционни бази, които автоматично да пренасочват депозитите от нисколихвени разплащателни сметки към високорискови ценни книжа, отбранителни облигации или зелени фондове.
