Формацията Дурупинар, разположена на около 30 километра южно от самия връх Арарат в провинция Агре, е добре позната на теренните изследователи още от 1959 година, когато капитан Илхан Дурупинар я картографира по въздушни снимки за турската армия. Оттогава до днес това място е истинско архивно гробище за сензации. Локацията представлява естествено образувание от окаменела кал, лимонит и базалтови скали, чиито контури поразително напомнят корпуса на огромен плавателен съд. Сегашният проект, оглавяван от проф. Дженкер Атил, се опитва да замени любителските хипотези от последните десетилетия с геофизични измервания.
Според публикуваните първични данни, при релефното сканиране с дълбокопроникващ георадар (GPR) и томографски методи са регистрирани подземни кухини с изразена геометрична форма. В докладваните резултати се споменават ъгловати контури и кухини с гладки стени, намиращи се на дълбочина под повърхностния слой на формацията. Всяко твърдение за подобна симетрия в природата звучи привлекателно, но геолозите отлично знаят как тектоничните разсеци и специфичното свличане на глинести пластове върху твърда основа могат да формират перфектни геометрични блокове, наречени блокови свлачища.
Особено внимание в научните среди предизвиква информацията за почвените проби. Лабораторните анализи показват, че нивата на въглерод във вътрешността на структурата са с над четиридесет процента по-високи от тези в околния контролен терен. Това се твърди като индикация за наличие на разградена органична материя или фосилизирана дървесина. Тук обаче се сблъскваме с ясен физически и химически въпрос: районът на Източен Анадол е богат на хумусни натрупвания, торфени джобове и древни растителни депозити, заклещени между лавовите потоци. Без окончателен изотопен и радиовъглероден анализ, който да даде абсолютна възраст и произход на този въглерод, определянето му като „дървесен греден материал от кораб“ остава в сферата на хипотезите.
Габаритите на обекта съвпадат с хрониките, но това едва ли е окончателно доказателство. Общата дължина от 164 метра практически отговаря на класическия библейски измервателен стандарт от 300 древни лакътя. Тези геометрични съвпадения бяха подробно разглеждани още в предишни геоложки проучвания на терена, където се изследваха механичните напрежения на почвата. Притискането на скалните маси между два съседни рида естествено оформя вретеновидна структура с точно определени пропорции, базирани на ъгъла на естествения свличащ се сипей.
Предстои събирането и обработката на над хиляда допълнителни почвени и ядкови проби чрез сондажи, както и допълнително георадарно сканиране в рамките на следващите два месеца. Едва тогава ще стане ясно дали регистрираните аномалии са естествени карстови или тектонични кухини, пълни с влага и органика, или наистина говорим за чуждородно тяло, затрупано от кални потоци. Натрупването на подобни изследвания е важно, защото историческата наука не работи с усещания, а с лабораторен тонаж и физически доказателства.
