Палеонтологията страда от хроничен недостиг на преки доказателства, когато става въпрос за хрущялни риби. В деветдесет и девет процента от случаите геоложките пластове съхраняват единствено зъби – трайни фосфатни структури, устойчиви на времето и ерозията. Всичко останало от анатомията на Otodus megalodon обикновено се разпада бързо след смъртта на организма и се превръща в дънна тиня. Поради тази причина откритите през 70-те години на миналия век прешлени в глинената кариера в Грам, Дания, представляват абсолютна редкина. Тяхното последвало изчезване след прехвърлянето им в Геоложкия музей в Копенхаген през 80-те години бе типичен пример за това как институционалният хаос и липсата на дигитализирани каталози могат да блокират научния прогрес за четири десетилетия. Понякога най-голямото архивно гробище се оказва именно сутеренът на националните музеи.
Когато кутиите с немаркирани фосили са намерени отново в края на 2010-те години при почистване на склада, екипът, воден от палеобиолога Кеншу Шимада, бързо осъзнава с какво разполага. Пред тях лежат прешлени с диаметър от точно 23 сантиметра. В ортодоксалната палеонтологична литература подобен размер дълго време се разглеждаше с известна доза скептицизъм, тъй като се базираше основно на стари скици и чертежи, направени преди изчезването на екземпляра. Новите измервания обаче заковават цифрите без възможност за интерпретации: това са най-големите вкаменени прешлени от риба, документирани някога в научната история.
За да се разчете вътрешната микроструктура на костната тъкан, без да се нанасят щети на уникалния екземпляр, екипът използва микрокомпютърна томография. Методът позволява пълно триизмерно сканиране на вътрешността на фосила и визуализиране на така наречените пръстени на растеж, аналог на годишните пръстени при дърветата. Данните показват, че конкретният индивид е бил на възраст от най-малко 64 години в момента на смъртта си. Приложението на теоретични математически модели за растеж, изградени върху тези твърди факти, показва, че физиологичният граница на живота при този вид може да е достигала около 96 години. Това е индикация за бавен метаболизъм, продължително съзряване и сравнително нисък възпроизводителен ресурс, което прави вида изключително уязвим към климатични и екологични промени.
