Автентичност под плексигласа
Самата ротонда, датираща от XII век, е ниска, кръгла и изградена с архитектурна прецизност, която позволява на обедния слънчев лъч от купола да пада директно върху острието. Дълго време доминираше предположението, че става дума за благочестива измама от епохата на Контрареформацията или локален монашески маркетинг с цел привличане на поклонници. Химикът Луиджи Гарлашели от Университета в Павия обаче преобърна тези хипотези чрез серия от лабораторни тестове.
Рентгенофлуоресцентният анализ на метала и изследването на оксидите в зоната на контакт между острието и скалата показаха състав на стоманата с микроелементи, типични за италианското оръжейно производство от края на XII век. Не бяха открити следи от механично разширяване на пукнатината с модерни инструменти, а дълбочината на проникване на железните оксиди във варовика съответства на естествен процес, продължил близо девет века. Артефактът е автентичен и е бил поставен в скалата точно във времето, в което се твърди, че е живял Галгано Гуидоти.
От кървавия занаят до изолацията на Монтесиепи
Роден през 1148 г. в Киусдино, Галгано е бил дребен благородник и част от въоръжените банди, обслужващи интересите на враждуващите тоскански феодали. По това време земите на Сиена и Волтера са били арена на постоянни локални сблъсъци, а рицарските групи са прехранили съществуването си чрез системни грабежи и насилие. В житието му, написано малко след неговата смърт през 1181 г., се споменават множество извършени зверства, което напълно съответства на суровата реалност на италианския XII век.
Според историческите източници, след поредица от психологически кризи или видения, приписвани в агиографията на Архангел Михаил, Галгано изоставя военното си занаятчийство. Вместо да се включи в утвърден монашески орден, той се оттегля на хълма Монтесиепи, където забива оръжието си в скалата, превръщайки го в импровизиран кръст, и прекарва остатъка от живота си в пълна изолация.
Нови интердисциплинарни изследвания, планирани от изследователи от Университета в Пиза, предвиждат изотопен анализ на оловото и георадарно сканиране на скалната основа. Целта е да се определи точният произход на рудата и да се провери дали под варовиковата плоча не съществуват кухини или следи от предварителна обработка на камъка.
През вековете артефактът е претърпял множество щети от опити за кражба и вандализъм. До 1924 г. острието е могло да се движи в скалната пукнатина, което налага монасите да го запечатат с олово. При опит за кражба през 1960 г. металът е бил счупен, след което е реставриран и циментиран в настоящето си положение, защитен от плексигласов екран.
