По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Военен риск в Ормуз и физическият контрол върху квотите на ОПЕК+
Пазарът на суров петрол престана да бъде въпрос на чисто икономическо предлагане и търсене в момента, в който военните действия в Близкия изток засегнаха критичната енергийна инфраструктура. Докладваните прекъсвания на корабоплаването през Ормузкия проток — теснината, през която преминава близо една пета от световния транзит на течни въглеводороди — трансформираха основния въпрос от това колко барела могат да бъдат изпомпани от земята, до това колко от тях физически могат да стигнат до рафинериите в Азия и Европа.
Решението на ОПЕК+ да потвърди договореното увеличение от 188 000 барела на ден от септември 2026 г. бе взето в условия на пряк натиск. Зад кулисите остава фактът, че Вашингтон направи опити да задейства регионална коалиция за защита на корабоплаването в Персийския залив. Според наличните данни обаче, предложението за пряко военно-морско сътрудничество с американския комитет е срещнало подкрепа единствено от Рияд, Кувейт и Каракас, докато останалите членки отхвърлиха подобна ангажираност, опасявайки се от пряко завличане в конфликта с Техеран.
Съвместният комитет за наблюдение (JMMC), включващ ключови фигури от Русия, Саудитска Арабия, Ирак и Казахстан, излезе с декларация за критичната важност на морските маршрути. В документа се изтъква, че всяка инфраструктурна диверсия вреди пряко на пазарната стабилност.
Фонът е ясен. Базовите съкращения от близо 2 милиона барела на ден, приети още през 2022 г., остават в сила без краен срок. Прилага се и строгият механизъм за компенсация на превишените квоти, действащ от януари 2024 г., който принуждава държави с прекомерен добив да компенсират с последващо затваряне на крановете.
Математиката на барелите: Русия, Рияд и недоволството на малките производители
Разпределението на септемврийското увеличение показва прецизно изчислен баланс между двата стълба на алианса. Руската федерация получава право да увеличи добива си с 62 000 барела дневно, с което целевото равнище достига 9,949 милиона барела на ден. Абсолютно същото увеличение от 62 000 барела е заделено за Кралство Саудитска Арабия, чийто таван се покачва до 10,478 милиона барела.
Останалата част от увеличението се разпределя между по-малките играчи в групата от седемте държави:
- Ирак — плюс 26 хиляди барела на ден;
- Кувейт — плюс 16 хиляди барела на ден;
- Казахстан — плюс 10 хиляди барела на ден;
- Алжир — плюс 6 хиляди барела на ден;
- Оман — плюс 5 хиляди барела на ден.
Този механизъм обаче породи сериозно напрежение вътре в самия картел. Група от така наречените „нископроизводителни“ държави — сред които Азербайджан, Бруней, Габон, Конго, Малайзия, Екваториална Гвинея, Судан и Южен Судан — настояваше за замразяване на квотите. Причината е проста: техният добив е технически ограничен поради липса на инвестиции и изтощени находища, поради което те не могат да се възползват от увеличението на физическите обеми. За тях единственият начин за поддържане на бюджетните приходи са високите цени на барел, които очаквано спадат при разширяване на предлагането.
Мексико продължава да поддържа своята традиционно автономна линия. Мексиканското министерство на енергетиката отказва автоматично присъединяване към решенията на алианса, заявявайки откровено, че подобни стъпки често обслужват паралелни финансови и геополитически схеми между Вашингтон и Рияд за изкуствено контролиране на ценовите котировки.
Не-ОПЕК+ добивът се очаква да нарасне с 640 000 барела на ден през тази година до общо 54,8 милиона барела. Основните двигатели на този процес са Бразилия, САЩ, Катар, Канада и Аржентина, като прогнозите за 2027 г. сочат запазване на същата тенденция.
