Сделката за 65 милиарда барела във Венецуела: Сблъсък на геополитически интереси
Докато Белият дом оказва натиск върху ОПЕК+ за сваляне на цените, Доналд Тръмп обяви намерение за сключване на споразумение за венецуелския петрол. Твърди се, че планът предвижда поставяне под американски контрол на близо 65 милиарда барела доказани резерви в басейна на река Ориноко — обем, надхвърлящ половината от запасите на Саудитска Арабия.
Предварителната рамка предвижда създаване на съвместно предприятие между частна венецуелска компания и американски инвеститори, в което САЩ да държат 55% дял. Временният президент Делси Родригес приветства публично потенциалната сделка, заявявайки очаквания за икономическо възстановяване. Целта на Вашингтон е очевидна: евтин тежък суров петрол за рафинериите на американското крайбрежие на Мексиканския залив (PADD 3) и попълване на Стратегическия петролен резерв (SPR), опразнен през последните години.
В този план обаче има сериозни неизвестни. Корпорацията Chevron — единственият голям американски играч, опериращ на място с лиценз от американското министерство на финансите — запазва пълно мълчание по изявленията на Тръмп.
Освен това Русия вече заема силни позиции в Каракас чрез съвместните си предприятия с държавната PDVSA (включително проектa Petromonagas и Petrovictoria). Москва осигурява жизненоважния за Венецуела износ на нафта — разредител, без който битуминозният тежък петрол от Ориноко не може да бъде транспортиран по тръбопроводи. Евентуален опит за силово изместване на руските структури може да доведе до нов срив в добива, вместо до очаквания от Белия дом ценови дъмпинг.
Норвежкият прагматизъм в Арктика срещу екологичните илюзии на Брюксел
Докато европейските институции в Брюксел продължават да настояват за пълна забрана на новите проучвания и сондажи в Арктика с оглед на екологичните цели, Осло действа в коренно противоположна посока. Норвегия, макар и извън структурата на ОПЕК+, провежда политика на максимален добив, която практически съвпада с целите на картела за пазарно присъствие.
Норвежкият министър на петрола Торйе Осланд потвърди в интервю за Ройтерс, че Осло възнамерява да поддържа високите си нива на износ на петрол и газ поне до 2035 г., като основната тежест ще падне върху нови проекти в Баренцово море.
Според Андерс Опедал, главен изпълнителен директор на норвежкия гигант Equinor, добитите въглеводороди и втечненият природен газ (LNG) от завода в Мелкьоя могат да бъдат насочвани към всяка точка на световния пазар. Норвегия демонстрира, че европейската енергийна сигурност за нея стои над регулаторните ограничения на Европейската комисия.
Кувейт, Судан и новата геоикономическа архитектура на Африканския рог
Двустранните финансови и енергийни сондажи между Судан и Кувейт от края на миналия месец разкриват друг слой от пренареждането на пазара. Суданската правителствена делегация договори в Кувейт схеми за клирингова търговия — суданска селскостопанска продукция срещу кувейтски горива и промишлено оборудване.
Кувейтската държавна компания KUFPEC разглежда възможности за преки инвестиции в проучвателни блокове за суров петрол в Източен Судан. Това показва как държавите от Персийския залив търсят алтернативни активи в Източна Африка, с цел подсигуряване на ресурси извън зоните с пряк военен риск.
Конфликтът в Близкия изток и натискът върху транзитните артерии променят цялата логистика. Пазарът вече не се вълнува от хартиените фючърси на борсите в Ню Йорк и Лондон, а от реалната възможност за физическа доставка на всеки отделен танкер.
