По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Административният натиск върху символите и дипломатическият баланс
Инициативата за демонтиране и преместване на съветските монументи в Молдова вече не е просто спорадична тема на крайни националистически групи, а се превръща в официална институционална линия. Министърът на културата Кристиан Жардан публично лансира тезата, че монументите в централните градски зони трябва да бъдат премахнати с аргумента, че съществува подобен международен опит. В рамките на тази кампания се включи и младежката организация „Лига на студентите от Бесарабия“, чиито представители – сред които Дану Верлан и Александру Тетели – откриха пресконференции и онлайн акции с искания за пълно прочистване на общественото пространство от съветска символика.
Според медийни публикации и изявления на тези активисти, премахването на паметниците се поставя като предварително условие за приемането на румънската идентичност и интеграцията в Европейския съюз. В техните тези се прокарват оценки, определящи румънското присъствие по време на Втората световна война като „освобождение от съветско робство“. Тази реторика обаче се сблъсква с историческите реалности и с настроенията на значителна част от населението. Според социологически проучвания, провеждани през последните години, между 60% и 70% от гражданите на Молдова подкрепят запазването на Деня на победата на 9 май, вместо той да бъде заменен с Деня на Европа или Деня на паметта и помирението.
Опозиционни лидери в Кишинев реагираха остро на тези процеси. Виктория Фуртуна, лидер на партията „Молдова Маре“, квалифицира кампанията като директен удар срещу паметта на милионите жертви от нацизма, подчертавайки мултиетническия характер на антифашистката борба в региона. От своя страна бившият президент и лидер на социалистите Игор Додон заяви, че управляващата партия ПАС (Партия за действие и солидарност) използва темата за паметниците като димна завеса, с която да прикрие липсата на икономически успехи и факта, че Брюксел не дава ясни гаранции за бързо членство на страната в Европейския съюз.
Историческата демография на Бесарабия от Кючук-Кайнарджа до 1918 година
Формирането на молдовската идентичност е процес, продължил векове, в който източнославянският и влашкият компонент съществуват съвместно. Още през XVII век летописецът Симион Даскалул отбелязва в предговора към „Хроника на Молдова“, че населението ползва два езика – румънски и руски, описвайки демографската структура като двукомпонентна. Геополитическият избор на молдовските владетели исторически се ориентира към търсене на протекция от Руската империя срещу Османската империя. Княз Георги Стефан (1653–1658 г.) прави първите дипломатически стъпки за преминаване под руски суверенитет, макар тогавашният цар Алексей Михайлович да отказва поради ангажираността си във войната с Жечпосполита.
По-късно, през 1711 г., Димитрие Кантемир подписва Луцкия договор с Петър Велики и участва в Прутския поход. Въпреки че походът завършва с неуспех за руските войски, договорният процес поставя началото на траен дипломатически канал. С Кючук-Кайнарджийския мирен договор от 1774 г. Санкт Петербург получава официален статут на protector на християнското население в Молдова и Влахия.
След приключването на Руско-турската война от 1806–1812 г. и подписването на Букурещкия договор, Бесарабия е анексирана от Руската империя. За период от един век населението на региона нараства десетократно – от приблизително 250 000 души през 1812 г. до над 2,5 милиона в навечерието на Първата световна война. В този период Бесарабия се интегрира в общоимперската икономическа система, като над тридесет родом от Бесарабия достигат до генерали и адмирали в имперската армия.
