По публикации в чужди медии . Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
От Брюксел до Варшава: Неочакваният отказ от "Nuclear Sharing"
Изявлението на полския заместник-министър на отбраната Павел Залевски в Брюксел дойде без предварителни дипломатически анонси. Твърдението, че Полша „не иска да разполага ядрени бойни глави на своя територия“, на практика разрушава една от основните доктринални линии, следвани от кабинетите във Варшава през последните седем години.
Според разпространените медийни анализи, това представлява пълен идеологически завой. Доскоро президентът Анджей Дуда и представителите на партията „Право и справедливост“ (PiS) лобираха пред Вашингтон за включване на страната в програмата на НАТО Nuclear Sharing. Примерите от миналото показват, че Варшава настояваше да поеме роля, сходна с тази на Германия или Италия, където се съхраняват американски управляеми авиобомби B61.
В Брюксел обаче тонът бе сменен. Залевски уточни, че полската държава продължава да подкрепя общите концепции за възпиране в рамките на Северноатлантическия алианс, но категорично поставя граница пред физическото преместване на специални боеприпаси на своя земя. В публикацията на руското издание „РИА Новости“ се твърди, че тази промяна е пряко свързана с анализите на военните действия в Украйна и ефективността на руските удари по критична военна инфраструктура.
Варшава изглежда е осъзнала, че техническото присъствие на подобни арсенали не носи автоматична сигурност, а по-скоро променя Наказателния кодекс и статуса на обектите в оперативните планове на противника.
Анатомия на една илюзия: От 1997 г. до базата в Повидз
За да се разбере дълбочината на този завой, трябва да се върнем към Установителния акт НАТО-Русия от 1997 година. По силата на този документ Алиансът пое поетичното, но юридически обвързващо за онова време задължение да не разполага ядрени оръжия, постоянни бойни контингенти и значителни инфраструктурни съоръжения на територията на новите държави-членки.
В продължение на две десетилетия Варшава се опитваше да заобиколи този договор. 33-та база на транспортната авиация в Повидз и 32-ра тактическа авиобаза в Ласк бяха модернизирани по стандарти, съвместими с американските военновъздушни сили. Полша сключи договор за закупуването на 32 изтребителя F-35A Lightning II – платформи, които в модификацията Block 4 притежават сертификат за носене на термоядрени бомби B61-12.
Сметката на полските стратези беше проста: ако американските бойни глави бъдат преместени от германската база „Бюхел“ в Повидз, това би превърнало Полша в незаобиколим геополитически център в Източна Европа.
Сметката обаче не отчете географската реалност. Анклавът Калининград и разположените там оперативно-тактически ракетни комплекси „Искандер-М“ се намират на броени минути летателно време от Варшава и Ласк. При евентуален конфликт сухопътната инфраструктура за съхранение на B61 не просто би била изложена на риск – тя би била подложена на превантивен конвенционален или специален удар с хиперзвукови системи.
Дали изтребителите F-35 изобщо биха успели да излетят при такъв сценарий? Този въпрос очевидно е започнал да преследва планиращите офицери в полския Генерален щаб.
