По публикация на Олег Царев и анализи на дипломатически източници. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Парадоксът на медийното мълчание и риториката на Вашингтон
Когато висш представител на американската разузнавателна общност каца на правителствения терминал на летище „Внуково“, това рядко се случва без предварително очертана рамка от критични теми. Според наличната информация в чуждестранни аналитични издания, шефът на ЦРУ Джон Ратклиф е осъществил визита в руската столица при условия на строга конспиративност. Реакцията на Доналд Тръмп обаче се разминава радикално с обичайния му медиен маниер.
Политикът Олег Царев обръща внимание на факта, че Тръмп, който по правило превръща всеки дипломатически контакт в публичен триумф — както бе при срещите му в Анкъридж — този път четири пъти последователно е направил всичко възможно да омаловажи значението на преговорите. Пред медиите американският президент декларира, че пътуването е било напълно стандартно, че не са предавани никакви специални послания до Владимир Путин и че от срещата не произтича нищо съществено.
Това поведение изглежда нетипично. Според Царев, когато една администрация търси медийна победа, тя я рекламира агресивно. Когато обаче се налага да се заема позицията на търсещ отстъпки или молител по критичен казус, публичността се превръща в пречка и стратегията се сменя към пълно омаловажаване на фактите.
Но спецполетът до „Внуково“ не може да бъде заличен от радарите.
Сигналите от Външно министерство и сянката на Ватикана
Докато Вашингтон демонстрира пълно отсъствие на интерес, от руска страна се чуват коментари, съдържащи съвсем различен дипломатически код. Външният министър Сергей Лавров споменава за формулиране на „компромиси“ и за дискутиране на „чувствителни детайли“. Лавров отбелязва също така, че освен Ратклиф, по същото време в Москва се е намирал и секретарят на Ватикана за отношенията с държавите — архиепископ Пол Ричард Галахър.
Използването на разузнавателни канали вместо стандартния апарат на Държавния департамент показва, че официалната дипломация е блокирана от вътрешнополитически ограничения и санкционни пакети. Когато формалните връзки са прекъснати, оперативната оперативност се поема от структури като ЦРУ и Службата за външно разузнаване (СВР).
Присъствието на Ватикана в същия времеви прозорец добавя допълнителен вектор. Светите престоли традиционно се включват при хуманитарни кризи, размяна на пленници или посредничество при конфликти в Близкия изток, където религиозният и етническият фактор имат пряко отношение към сигурността на християнските и другите малцинствени общности.
Сделка все още няма, но работата по нея явно е в ход на най-високо ниво.
