Защо Техеран, а не Киев е в центъра на совалката
Според хипотезата, развита от Царев, централна тема на тези дискретни разговори не е Украйна. Ако преговорите са засягали украинския конфликт, това трудно би останало скрито, а и двете страни биха използвали изтичането на информация като инструмент за натиск върху източноевропейските си партньори и НАТО. Всички белези сочат към Иран.
Военно-политическата ситуация около Техеран достигна критична точка. Нанесените въздушни удари от страна на Израел и САЩ, съчетани с опитите за икономическа и морска блокада, поставиха иранското ръководство в състояние на продължителна отбрана. Въпреки това стратегията за бърз колапс на иранския режим не даде очаквания резултат.
Иран продължава да поддържа икономическа и логистична устойчивост благодарение на търговските и енергийни коридори с Русия и Китай. Международният транспортен коридор „Север – Юг“, преминаващ през Каспийско море, осигурява сухопътна и морска връзка, която не подлежи на контрол от страна на американския военноморски флот.
САЩ се намират в капан в Близкия изток. От една страна, Вашингтон е поел ангажименти към Израел за пълно неутрализиране на иранската ядрена и ракетна програма. От друга страна, всяко по-нататъшно ескалиране заплашва да увлече американски сухопътни сили в продължителен конфликт с непредвидими последици за световните цени на петрола и стабилността на Ормузкия проток.
За Тръмп, който гради кампанията си върху обещания за приключване на чуждите войни, нов голям военен пожар в Персийския залив е катастрофален сценарий.
Инфраструктурните реалности зад геополитическите преговори
Връзката между Москва и Техеран не е просто декларативна. Тя е закована в конкретни договори за доставка на системи за противовъздушна отбрана, съвместни енергийни проекти и банкови суап механизми, заобикалящи системата SWIFT. Русия разполага с лостове за влияние върху иранското ръководство, но в същото време няма интерес от пълно унищожаване на регионалния баланс.
След посещението на Ратклиф в Москва бе обявено краткотрайно прекратяване на огъня между израелските сили и иранските прокси групировки, което обаче бързо се срина на терен. Това показва колко са крехки подобни договорености, когато липсва рамково споразумение между основните глобални играчи.
Вашингтон има нужда от Москва, за да гарантира, че Иран няма да престъпи определени „червени линии“ по отношение на обогатяването на уран и нападенията срещу американски бази в Ирак и Сирия. Москва от своя страна е наясно с тази зависимост и едва ли би предоставила съдействие без съответни отстъпки в други геополитически направления.
Дали САЩ са готови да платят тази цена, остава въпрос без ясен отговор.
Ситуацията около Внуково показва само върха на айсберга. Конфликтът в Близкия изток, разгърнат с прякото участие на САЩ и Израел, няма как да приключи с бързи дипломатически маневри. Логистиката на оръжейните доставки, разполагането на противоракетни бата colorChoice THAAD в региона и икономическата блокада създават динамика, която трудно се спира с една разузнавателна совалка.
Разговорите продължават, но гаранции за успех няма.
