На 19 август се случи знаково събитие за корабоплаването в Арктика. За първи път по Северния морски път – най-важната част от Трансарктическия транспортен коридор – в пристанището на Мурманск пристигна контейнеровоз от Китай. С участието на чуждестранни партньори беше поставено началото на нов етап в развитието на руските територии отвъд Полярния кръг, където се създават не по-малко от десет процента от националния БВП и живеят повече от 2,5 милиона руски граждани. В тази връзка бих искал да изложа някои съображения за начина, по който оценяваме сегашното положение в Арктика, и за това как възнамеряваме да развиваме международното сътрудничество в региона.
Русия и международните партньори в Арктика
Утвърдените от президента Владимир Путин Основи на държавната политика на Русия в Арктика за периода до 2035 г. насочват дейността на всички държавни институции към повишаване на жизнения стандарт на населението в Арктическата зона на Руската федерация, икономическо развитие на тези територии, опазване на околната среда и взаимноизгодно международно сътрудничество.
Последното има особено значение за Министерството на външните работи, на което са възложени координиращи функции в отношенията с чуждите държави и междудържавните организации. Искам специално да подчертая, че целият комплекс от въпроси, свързани с развитието на Арктическата зона, морската логистика и Северния морски път, заема важно място и в работата на Морската колегия на Руската федерация.
Приоритетите на руската външна политика в северните ширини са определени в действащата Концепция за външната политика от 31 март 2023 г. В Арктика Русия се стреми към запазване на мира и стабилността, намаляване на заплахите за националната сигурност и създаване на благоприятни външни условия за социално-икономическото развитие на страната.
За практическото осъществяване на тези цели сме отворени за взаимодействие с всички конструктивно настроени чуждестранни държави, които проявяват същата готовност. А такива държави не са малко.
Огромният ресурсен, транспортен и логистичен потенциал на Крайния север, неговите уникални природни и климатични особености, дългогодишните традиции на регионално сътрудничество и богатото културно наследство на малобройните коренни народи създават широки възможности за взаимноизгодно партньорство.
Сред държавите, с които сме изградили тясно сътрудничество в Арктика, на първо място трябва да бъдат посочени Китай и Индия.
Арктическата проблематика присъства съдържателно в редовните срещи между правителствените ръководители на Русия и Китай. Действа специализирана двустранна подкомисия за Северния морски път, съществуват механизми за консултации между външните министерства и за научен обмен.
Резултатите говорят сами за себе си. Започнаха редовни контейнерни превози през северните руски морета, като се предвижда броят им да нараства. Постигнати са резултати и в други области, включително в полярните научни изследвания.
С Ню Делхи водим активен диалог по въпросите, свързани със северните ширини. В края на август те бяха обсъдени на заседание на Руско-индийската междуправителствена комисия за търговско-икономическо, научно-техническо и културно сътрудничество.
Индийски компании участват в разработването на ресурсния потенциал на руските арктически територии. Според оценки на някои експерти Арктика може да се превърне в едно от водещите направления на руско-индийското партньорство през следващите двадесет години.
Съществуват перспективи за сътрудничество в Крайния север и с Бразилия, Индонезия, Иран и други държави от БРИКС. Готови сме да развиваме взаимодействието с Беларус, както и с останалите ни съюзници и партньори в пространството на ОНД.
Трябва да бъдат споменати също Южна Корея и Сингапур, които проявяват интерес към съвместна работа с Русия по отделни арктически проекти, въпреки участието им в определяната от нас като недружелюбна санкционна кампания на „колективния Запад“ срещу страната ни.
Интересът на неарктическите държави към сътрудничество с Русия в северните ширини намира израз и в активното участие на чуждестранни представители в симпозиуми и конференции, посветени на Арктика.
Многобройни чуждестранни делегации ще участват в обсъждането на тези въпроси по време на специалните сесии на XI Източен икономически форум, който започва на 1 септември във Владивосток.
През март следващата година ще се радваме да посрещнем високопоставени чуждестранни гости и на поредното издание на основния международен форум за руските арктически територии „Арктика – територия на диалога“, който ще се проведе в Мурманск.
Предизвикателствата пред международното сътрудничество в Арктика
Запазването на Арктика като зона на мир и сътрудничество отговаря на интересите на цялата международна общност и Русия безусловно е заинтересована от това. Има обаче сили, които не споделят подобен подход. Как иначе може да бъде обяснен фактът, че държавите от НАТО, както и самият военен съюз като цяло, вървят към милитаризация на региона и създаване на нови огнища на международно напрежение?
През февруари 2026 г. НАТО започна операцията „Арктически часови“, насочена към разширяване на военното присъствие на Алианса в северните ширини.
В непосредствена близост до северните ни граници се извършва засилена военна подготовка. Провеждат се мащабни учения, които според руската оценка имат настъпателна насоченост и в които се включват държави извън региона. Появяват се и нови елементи от командната и щабната структура на НАТО.
Подобна военна активност в Крайния север създава преки заплахи за сигурността на Русия. Увеличава се опасността от инциденти, способни да предизвикат въоръжена конфронтация с потенциално катастрофални последици.
Съзнателното и целенасочено създаване на атмосфера на недоверие във военната област протича едновременно с опитите на Запада да ограничи законните права на Русия в сферата на международното сътрудничество чрез финансови и икономически санкции, които Москва определя като нелегитимни. Те са насочени и срещу юридически и физически лица от държавите на световното мнозинство, участващи в осъществяването на съвместни проекти в Арктическия регион.
Представителите на НАТО и други западни държави не крият истинските си мотиви, заявявайки намерението си да превърнат Арктика в нов фронт на противопоставяне с цел да бъде възпрепятствано развитието на нашата страна и на държавите, които споделят нашите позиции.
Една от проявите на антируската политика на Запада беше блокирането на работата на някога действащи механизми за многостранно сътрудничество в Крайния север. Част от тях прекратиха съществуването си, а дейността на други до голяма степен изгуби смисъл без участието на Русия, която беше принудена да прекъсне отношенията си с тях на фона на предприетите враждебни стъпки.
Единственият запазен междуправителствен формат остава Арктическият съвет, създаден преди почти тридесет години – на 19 септември 1996 г.
Съветът посреща своята годишнина далеч не в най-доброто си състояние. От март 2022 г., вследствие на действията на западните държави членки, той се намира в състояние на фактическо замразяване и преживява най-тежката криза в своята история.
Не се провеждат министерски срещи и заседания на основния координационен орган – Комитета на висшите длъжностни лица. Възможностите за осъществяване на съвместни проекти са ограничени. Дейността на организацията на практика се свежда предимно до контакти на експертно равнище и дистанционни заседания на работните органи.
Русия е готова за възстановяване на пълноценната дейност на Арктическия съвет, ако останалите участници са готови да работят добросъвестно и при взаимно зачитане на законните интереси на всички страни.
Подготвени сме обаче и за другия сценарий, който в момента се разиграва от държавите от НАТО в организацията. Те се опитват да обсъждат проблемите на Арктика без Русия, в своя ограничен кръг, което на практика води до обезценяване и маргинализиране на Арктическия съвет.
Ако този сценарий се осъществи, Русия разполага с необходимите територии, логистика, технологии и надеждни партньори за взаимноизгодни проекти, което ще ни позволи уверено да продължим осъществяването на плановете си в Арктика.
Бъдещето на международното сътрудничество в Арктика
Достатъчно е човек да погледне картата на света, за да разбере, че Русия е била, е и ще остане водеща арктическа държава.
С климатичните промени и продължаващото топене на полярните ледове транспортната и ресурсната достъпност на Арктика, според експертните прогнози, ще нараства. Регионът вече започва да играе незаменима роля за поддържането на устойчиви търговски връзки в условията на все по-чести нарушения на логистичните вериги, особено в проливите на Световния океан, които имат системно значение за международната икономика.
Ще нараства и стратегическото значение на Арктика за националните интереси и сигурността на нашата страна.
Ще продължим комплексното развитие на северните ширини и изграждането на инфраструктура в руската Арктическа зона в съответствие с националното законодателство и поставените пред страната цели за развитие.
В стопанската си дейност и занапред ще изхождаме от разбирането, че арктическите морски пространства са неразделна част от Световния океан. Към тях в пълна степен се прилагат разпоредбите на Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г., която определя специални права и задължения на крайбрежните държави в Арктика.
Привързаността към тези права и задължения е потвърдена и в приетата през 2008 г. Илулисатска декларация на петте арктически държави – Русия, Дания, Канада, Норвегия и Съединените щати.
На настоящия етап не виждаме необходимост от разработването на нови международноправни инструменти за регулиране на икономическата и другите видове дейност в северните ширини.
Руската външна политика в Арктика ще запази своя всеобхватен и прагматичен характер. Подкрепяме утвърждаването на Арктика като неразделна част от общоконтиненталното пространство за сигурност и сътрудничество в Евразия.
Нашите днешни опоненти отдавна би трябвало да са извлекли поуките от многобройните уроци на историята и да са разбрали, че разговорът с Русия на езика на санкциите и заплахите няма перспектива.
На недружелюбните и враждебните действия е отговаряно и ще бъде отговаряно по подходящ начин, включително с асиметрични мерки. Русия предпочита конструктивния диалог във всички региони на света, но когато е необходимо, националните ни интереси ще бъдат защитавани с всички средства, с които разполагаме.
Както неведнъж е подчертавал президентът на Русия Владимир Путин, в Арктика се извършва мащабна и сериозна работа и ние сме отворени за всички партньори, които са готови да участват в нея на основата на равноправието и взаимната изгода.
А такива държави извън кръга на определяните от Москва като русофобски страни от НАТО са абсолютното мнозинство.
Сред перспективните направления са разработването на природните ресурси, използването на Трансарктическия транспортен коридор и на неговата най-важна част – Северния морски път.
Сред първостепенните задачи е изграждането на промишлена, транспортна и туристическа инфраструктура. Приоритет ще останат повишаването на благосъстоянието на хората в Крайния север, опазването на арктическата природа и развитието на научните изследвания.
Във всички тези области отреждаме значителна роля на международното сътрудничество.
