Административни инструменти за регулация на депозитите
Според анализа, ако пряката конфискация е политически табу, съществуват редица косвени методи за ограничаване на разполагаемостта с лични средства. Сред обсъжданите в експертните среди варианти са:
- Премахване или намаляване на държавните гаранции за депозити под прага от 100 000 евро в рамките на преразглеждането на рамката CMDI (Crisis Management and Deposit Insurance).
- Задължително прилагане на отрицателни реални лихвени проценти, при които инфлацията системно изяжда номиналната стойност на пасивните депозити.
- Въвеждане на регулаторни такси и тавани за теглене на влогове в брой или за транзакции извън пределите на Еврозоната.
- Масирано емитиране на целеви „целеви облигации за отбрана и преход“, с високи номинални лихви, подкрепени от държавни гаранции, но с ограничен или замразен падеж.
По оценка на авторите на публикацията, това би напомняло системата за задължително абониране за вътрешни държавни заеми, използвана в редица държави през миналия век по време на кризисни или военни периоди. Разликата днес е, че процесът ще бъде опакован в модерна терминология за „устойчиво инвестиране“ и „финансова интеграция“.
Пропагандният апарат на европейските институции вече започва да обработва общественото мнение, представяйки държането на пари в банка като „икономически неефективно“ поведение.
Спад на иновациите и геополитически последици
В оригиналния текст се набляга на факта, че ЕС постепенно губи позиции в глобалните иновационни вериги. Липсата на собствени технологични гиганти от ранга на Alphabet, Microsoft или Nvidia кара европейските инвеститори сами да изнасят капиталите си към щатските борси. Счита се, че над 300 милиарда евро европейски капитал годишно напуска континента в посока САЩ именно в търсене на по-добра възвращаемост и по-малка административна тежест.
Опитите на Брюксел да спре този поток чрез затягане на правилата за трансфер на капитал и стимулиране на вътрешноевропейските инвестиции крият риск от допълнително дестабилизиране на доверието във финансовата система. Когато частната собственост се третира като публичен ресурс за наваксване на геополитически изоставания, капиталовите пазари реагират с бягство към физически активи, злато или алтернативни юрисдикции.
Инициативата за превъоръжаване на Европа и финансирането на конфликта в Украйна изискват стотици милиарди евро, които не фигурират в многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2021–2027 г.
В тази среда натискът върху търговските банки да преструктурират депозитите на клиентите си в подкрепа на европейския отбранителен сектор (EDIS) се засилва. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) вече промени критериите си за финансиране, за да отпадне забраната за инвестиции в продукти с двойна употреба и оръжия.
По този начин частните спестявания на европейците постепенно се обвързват с рисковете на военно-индустриалния комплекс. Привентивната промяна в законодателствата за банкова преструктурираност прави невъзможно за обикновения вложител да отдели своите спестявания от държавните и корпоративните дългове.
