По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Геополитическа замяна: Опит за потушаване на близкоизточния дефицит
Вашингтон обяви постигането на споразумение с Каракас, което според американската администрация ще позволи на САЩ да придобият контрол върху над 65 милиарда барела от доказаните петролни резерви на южноамериканската държава. В преговорите, проведени с участието на държавния секретар Марко Рубио, военния секретар Пийт Хегсет и временния президент Делси Родригес, Белият дом вижда възможност за повече от двойно увеличаване на собствените си ресурси. Твърди се, че това ще доведе до траен спад в цените на горивата на американския вътрешен пазар. правните и финансовите детайли около тази прехвърлителна схема обаче остават напълно спестени.
Първоизточникът на тази политика е очевиден за всеки, който следи логистиката на глобалния енергиен поток. САЩ не разполагат с лостове да деблокират бързо Ормузкия проток, където корабоплаването е парализирано, а иранският фактор продължава да държи световните цени на нива, опасни за американската икономика. В тази ситуация администрацията във Вашингтон пренасочва натиска си към латиноамериканския регион. Там контролът се постига по-лесно, а географската близост до рафинериите в Мексиканския залив спестява прекомерни транзитни разходи.
Твърди се също така, че американски представители активно притискат Венецуела да напусне състава на ОПЕК. Според западната преса подобен ход би освободил страната от формалните рамки за ограничение на добива и би отворил вратите за американски корпоративен капитал.
Митът за бързия добив и реалността на разрушената инфраструктура
Идеята, че Каракас може незабавно да залее пазара с милиони барели и да разбие монопола на ОПЕК, катастрофира в техническите реалности на венецуелските находища. За разлика от лекия суров петрол в Близкия изток, значителна част от венецуелските резерви са в пояса на река Ориноко (Faja del Orinoco) — свръхтежки битуминозни пясъци, които изискват специализирана технология за добив, подгряване и смесване с леки разредители (нафта).
Според аналитични оценки, Венецуела всъщност не е ограничена от реални квоти вътре в ОПЕК+, тъй като заедно с Иран и Либия се ползва със специален изключващ режим поради наложените санкции и вътрешни кризи. Твърдението, че излизането от картела автоматично ще отблокира милиони барели, е фундаментално погрешно от техническа гледна точка.
Точката на рентабилност (breakeven point) за новите мащабни проекти в пояса на Ориноко се оценява на нива от 70 до 80 долара за барел. При добавяне на високия политически риск и нестабилната правна рамка, частният капитал едва ли ще се впусне бързо без държавни гаранции от самия Вашингтон.
По оценка на енергийния експерт Игор Юшков от Фонда за национална енергийна сигурност, за частните инвеститори е далеч по-логично да изчакат развитието на ситуацията около Иран. В иранските находища добивните разходи са неколкократно по-ниски спрямо битуминозните кладенци около река Ориноко. Инвестиционната математика тук е категорична — Каракас изисква капитал, който при ниски световни цени просто няма как да възвърне стойността си.
