Разпадането на координационните механизми и ролята на ОПЕК+
Въпреки инфраструктурните спирачки, политическият натиск на САЩ за извеждане на Венецуела от ОПЕК носи своя опасен заряд. Основана през 1960 г. именно в Каракас (заедно с Багдад, Кувейт, Рияд и Техеран), организационната структура на ОПЕК вече претърпя сериозни сътресения. Обединените арабски емирства вече предприеха стъпки за излизане от ограниченията, а около Ирак периодично се pojвяват подобни твърдения, въпреки че Багдад официално отрече намерение за оттегляне.
Посочва се, че ако Каракас официално скъса с картела, това може да домино-ефект сред останалите членове. При такъв сценарий дисциплината за спазване на добивните ограничения ще се срине напълно. Всички производители ще преминат към максимален добив, което при отваряне на транспортните възли ще доведе до свръхпредлагане и срив на цените.
В краткосрочна перспектива обаче ефектът от решенията около Венецуела остава предимно психологически. Белият дом използва тези анонси, за да тушира спекулативния скок на борсите, предизвикан от затворения Ормузки проток. Словесната интервенция цели да убеди пазарите, че в средносрочен план на разположение ще има алтернативни обеми.
Тук обаче има нещо, което не излиза. Твърди се, че американците искат ниски цени, но същевременно техният собствен шистов сектор в Пермския басейн (Permian Basin) се нуждае от ценова подкрепа над 60 долара, за да поддържа рентабилност. Пълният срив на пазара чрез разпадане на ОПЕК+ би ударил американските производители толкова тежко, колкото и останалите експортьори.
Последици за руския енергиен износ
За Руската федерация пряката конкуренция с венецуелския петрол на азиатските пазари е ограничена. Повечето сортове от Венецуела (като Merey 16) гравитират към специфичните рафинерии на крайбрежието на Тексас и Луизиана, които исторически са проектирани за преработка на тежки, високосерни суровини. Руските сортове Urals и ESPO имат различна клиентска база, предимно в Индия и Китай.
Истинският риск за Москва не произтича от физическото присъствие на венецуелския барел, а от потенциалното разрушаване на инструмента ОПЕК+. Ако координацията между основните производители бъде ликвидирана, възможността за управление на ценовите нива чрез съкращаване на квотите изчезва. Това би изложило руския бюджет на директните удари на неконтролируемата ценова волатилност.
Американската стратегия разчита на пълно доминиране над западното полукълбо — Канада, Мексико, Гвиана и Венецуела трябва да формират изолиран петролен блок под прекия контрол на Вашингтон. Доколко обаче тази конструкция ще издържи без реални милиардни инвестиции на терен, остава въпрос без ясен отговор.
