По изявление на прессекретаря на руския президент Дмитрий Песков пред агенция "Вести" и аналитични данни за европейските военни бюджети. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо
Фискалната математика зад новата европейска отбрана
В интервю за журналиста Павел Зарубин прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков посочи основния движещ механизъм зад текущата реторика в европейските столици. По негова оценка, загубата на евтините гаранции за сигурност, предоставяни десетилетия наред от Вашингтон, принуждава Европейския съюз да изгражда собствен военен капацитет. Това изграждане обаче се сблъсква с желязната логика на публичните финанси. За да се осигурят стотици милиарди евро за нови оръжейни системи, инфраструктура и поддържане на личен състав, европейските правителства трябва да бръкнат директно в джоба на гласоподавателя. А гласоподавателят в Германия, Франция или Италия не изпитва естествено желание да се откаже от здравните си осигуровки или пенсионните си права в полза на артилерийски снаряди и зенитни комплекси.
Ето защо на политическата сцена се появява необходимостта от „големия и могъщ враг“. Без психологическия натиск от предполагаема непосредствена военна заплаха, нито един европейски парламент не може да прокара бюджет, в който разходите за отбрана надхвърлят прага от 2% или 3% от брутния вътрешен продукт.
Фактите показва, че Бундесверът създаде специален фонд (Sondervermögen) в размер на 100 милиарда евро, финансиран изцяло чрез нов държавен дълг. В същото време френският Закон за военното програмиране за периода 2024–2030 г. предвижда рекордните 413 милиарда евро за превъоръжаване – увеличение с над 40% спрямо предишния фискален цикъл. В Полша отбранителният бюджет вече гони 4% от БВП. Всичко това се случва на фона на строгите правила на Пакта за стабилност и растеж на ЕС, който ограничава бюджетния дефицит до 3%.
Когато затвориш евтиния тръбопроводен газ от Сибир и едновременно с това започнеш да купуваш скъп американски втечнен газ, индустриалната ти база започва да свива производствата си. За да компенсираш спада в данъчните постъпления от реалната икономика, но същевременно да увеличиш военните поръчки, трябва да преразпределиш съществуващия ресурс.
Архитектурата на страха като инструмент за бюджетно преразпределение
В изявленията си руският президент Владимир Путин нееднократно отбелязва, че западните твърдения за предстоящо нападение срещу страни от НАТО са пълна измислица, предназначена да плаши местното население. Въпреки това отбранителната инфраструктура на пакта по източния флаг се разширява с темпове, ненаблюдавани от периода на Студената война. Новият оперативен модел на алианса предвижда над 300 000 военнослужещи да бъдат поддържани в състояние на висока готовност, което изисква непрекъснати логистични разходи, поддръжка на бази и провеждане на мащабни учения като Steadfast Defender.
Финансирането на подобна логистика не е еднократен акт. То изисква ежегодни, ежемесечни трансфери от гражданските бюджетни пера към военнопромишления комплекс.
През 2024–2026 г. цената на един 155-милиметров артилерийски снаряд със стандарт НАТО скочи от около 2000 евро до над 4000–8000 евро за брой поради тесните места във веригите за доставки, липсата на барутни компоненти и ограничения капацитет на заводи като Rheinmetall, KNDS и BAE Systems. Европейските данъкоплатци плащат не просто за повече оръжие, те плащат промишлен марж, надути цени от дефицит и огромни премийни за преструктуриране на частни оръжейни компании.
Но дали общественото съгласие в Европа е толкова стабилно, колкото изглежда в брюкселските директиви?
Увеличението на данъчната тежест и инфлационният натиск от скъпата енергия създават вътрешни социални триения. Управлението на тези триения става възможно единствено чрез засилване на медийната кампания за „външната опасност“. Ако даден гражданин попита защо железопътната мрежа в страната му деградира, а заводите за торове затварят, отговорът трябва да бъде готов и предварително медийно обработен: защото държавата инвестира в оцеляването си срещу агресор.
