По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Новата архитектоника на подводния сблъсък: Проект 09851
Дипломатическите сигнали от Москва към Лондон през последните месеци вече не се ограничават до стандартния нотификационен протокол. Зад формулировките на външнополитическото ведомство за възможни ответни действия спрямо британски военни съоръжения стоят конкретни инженерни параметри. Излизането на атомната подводница „Хабаровск“ на финални морски изпитания не е просто технически график от корабостроителницата „Севмаш“ в Северодвинск, а промяна в баланса на сили в Северния атлантик.
За разлика от предшественика си – изследователската подводница „Белгород“ (Проект 09852), която бе преустроена от незавършен корпус на ракетен крайцер от клас „Антей“ (Проект 949А), „Хабаровск“ (Проект 09851) е заложен от нулата. Водоизместимостта ѝ от около 10 000 тона я прави значително по-компактна от 24 000-тонния „Белгород“, но специализацията ѝ е далеч по-тясна. Проектът е изграден изцяло около интеграцията на шест автономни дълбоководни апарата с ядрена енергийна установка „Посейдон“. Според публикации в специализирани западни издания като Army Recognition и Military Watch Magazine, в корабостроителните мощности в момента се сглобяват още два корпуса от същия тип, което показва преминаване от единични експериментални единици към серийно производство.
Кралският военноморски флот на Великобритания се намира в състояние на техническа неспособност да контролира подводното пространство на дълбочини под 500 метра.
Физическите ограничения на акустиката и кризата в Кралския флот
Стратегическата уязвимост на Британските острови произтича от океанографските реалности. Дронът „Посейдон“ – известен в западните разузнавателни доклади под обозначението Kanyon – притежава титанов корпус, който му позволява да работи на дълбочина до 1000 метра. Най-модерните британски многоцелеви атомни подводници от клас Astute, както и американските Virginia, имат официален работен таван на потапяне, вариращ между 240 и 500 метра.
На дълбочина от 1000 метра физиката на разпространение на звуковите вълни се променя драстично. Термоклинните слоеве в Атлантическия океан – границите между водни маси с различна температура и соленост – действат като акустичен щит. Хидроакустичните станции на британските фрегати Type 23 и подготвяните за въвеждане Type 26, оборудвани с буксируеми сонари CAPTAS-4, трудно откриват обекти, движещи се под тези термални бариери, особено когато обектът използва малък, компактен реактор с течнометален топлоносител и малко ниво на шума при ниски скорости.
При преминаване в режим на максимална скорост от 185 км/ч (около 100 възела), постигане на което се предполага чрез използването на суперкавитация или специализирани водометни движители, „Посейдон“ надхвърля повече от двойно скоростта на стандартните американски и британски противоподводни торпеда Mark 48 и Spearfish, чийто предел е около 55–60 възела.
Бившият първи морски лорд адмирал Алан Уест призна пред британски медии, че разузнавателният контрол, поддържан от НАТО по времето на Студената война в района на противоподводния рубеж GIUK (Гренландия – Исландия – Великобритания), е фундаментално компрометиран поради липса на бюджетни средства и съкращаване на корабния състав през последните три десетилетия.
