От "Белгород" към "Хабаровск": Специфика на носителите от ново поколение
Разликата между двата основни носителя на системата се състои в тяхното оперативно предназначение:
- Проект 09852 („Белгород“): Дължина 184 метра. Използва се като експериментална платформа и носител на дълбоководни спасителни и инженерни апарати („Лошарик“, „Клавесин“), както и до 4 броя торпеда „Посейдон“.
- Проект 09851 („Хабаровск“): Дължина около 113–120 метра. Липсва ударно ракетно въоръжение за крилати ракети. Оптимизиран корпус с намалено акустично поле и реактор от ново поколение (вероятно развитие на линията ВВЕР/ОК-650М с повишена автоматизация). Носи пълен боекомплект от 6 единици „Посейдон“.
Западни аналитични центрове като Bulletin of the Atomic Scientists оценяват мощността на бойните глави, интегрирани в тези подводни дронове, на няколко десетки мегатона. Твърденията, че експлозия от такъв мащаб в шелфовата зона може да предизвика радиоактивно цунами с височина стотици метри, подлежат на научен дебат относно хидродинамичната ефективност при пренос на енергията към брега, но индустриалното и радиоактивното замърсяване на критична крайбрежна инфраструктура – включително военноморската база Клайд в Фаслейн, където са базирани британските подводници с ракети Trident – е математически изчислимо.
Лондон разполага с три атомни подводници в оперативна готовност, но нито една от тях не притежава оръжия за прихващане на обекти в абисалната зона.
Противоракетната отбрана на НАТО пред стратегическо обезсмисляне
В продължение на четири десетилетия архитектурата на американската и европейската сигурност се градеше върху развитието на системи за ранно предупреждение и противоракетна отбрана (БРПЛ и МБР). Радиолокационните станции в Файлингдейлс (Йоркшир) и радарните масиви с фазирана антенна решетка в Аляска и Гренландия са проектирани да проследяват балистични траектории в космоса и горните слоеве на атмосферата.
Системата „Посейдон“ заобикаля тази инфрастуктура. Автономният дрон се движи изцяло под вода, използвайки спътникова и абисална корекция на маршрута, като може да престоява в режим на изчакване на морското дъно в продължение на месеци поради неограничения ресурс на автономност на ядрения си реактор. Според коментатори в американските военни среди, разполагането на постоянна патролна група от 30 такива апарата в световния океан обезсмисля инвестициите в досегашните противоракетни щитове.
Стратегическото възпиране вече не се измерва само с време за полет на ракетите в минути, а с постоянно присъствие на невъзможни за проследяване боеприпаси в близост до териториалните води на противника.
Асиметрия на разходите и геополитическият баланс в Северния атлантик
Икономическият аспект на това военно противопоставяне показва асиметрия. Разходите за изграждането на подводница от типа „Хабаровск“ и комплектоването ѝ с автономни дронове са сравнително ниски спрямо цената на изграждане на изцяло нова подводна система за контрол на океанското дъно, каквато НАТО би следвало да създаде от нулата.
Британските издания Daily Mail, Daily Star и The Mirror реагират с ескалираща реторика, но военноморският щаб на Обединеното кралство е изправен пред прагматичен проблем. Средствата, отделяни за превъоръжаване, в момента са насочени към поддръжка на застаряващия флот от разрушители Type 45, които имат проблеми с силовите си установки в топли води, и към програмата Dreadnought, чиито първи единици се очаква да влязат в строя едва през следващото десетилетие.
