Анатомичната реалност срещу римския архитектурен канон
Текстът, написан от Леонардо с огледално мастило върху лист с размери 34.4 на 24.5 сантиметра, не е поетичен манифест. Той е превод и критична корекция на третата книга от трактата De architectura на древния римски архитект Марк Витрувий Полион. Витрувий, който служи като военен инженер при Юлий Цезар, търси практическа система за пропорциониране на базилики и темпли, ползвайки за модул човешкото тяло.
Когато Леонардо се заема да тества формулите на Витрувий през 1490 г., той вече е разрязвал трупове в болницата Санта Мария Новела във Флоренция. Изследователят Карло Педрети забелязва, че Леонардо бързо установява несъответствието между римските идеализирани текстове и суровата биологична реалност. Витрувий твърди, че ако човек легне по гръб и разтвори ръце и крака, пъпът му ще бъде exactният център на окръжност, която докосва пръстите. Опитайте да го направите геометрично с реален човешки субъект и ще откриете пробойни в теорията: центърът на тежестта и геометричният център на тялото не съвпадат при изправено и разкрачено положение.
За да коригира тази грешка, Леонардо разделя рисунката на две припокриващи се позиции. Квадратът е центриран върху гениталиями, докато кръгът е центриран върху пъпа. Този компоновъчен трик не е духовен мост между земята и небето, а чиста инженерна адаптация. Центърът на квадрата се измества спрямо центъра на кръга точно защото костната система променя конфигурацията си при движение на бедрата.
Архивни доказателства и производствени лимити на хартията
Материалният анализ на листа, съхраняван в Галерия дел'Академия във Венеция под инвентарен номер 228 (и достъпен за публично излагане едва веднъж на пет години поради изключителна чувствителност към светлина), разкрива следи от стоманени пергели и срязвания с метално писец. По хартията от растителни влакна ясно си личат перфорациите в точката на пъпа, където острието на пергела е фиксирало центъра.
Според изследванията на изкуствоведа Франк Цьолнер, Леонардо не е работил в интелектуална мъгла от абстрактна философия. Той е използвал метален щифт и кафяво тушово мастило, нанесено върху оцветена хартия, за да създаде графичен инструмент. Напречните линии, пресичащи гърдите, коленете и лактите, са градуирани скали. Те отразяват мерните единици от 15-ти век: длан (palmo), стъпка (piede), лакът (braccio).
Нека разгледаме по-ранните опити за илюстриране на същия текст на Витрувий. Архитектът Франческо ди Джорджо Мартини прави подобна скица през 1480 г., но тя изглежда като сакат хуманоид, насилствено напъхан в геометрична рамка. Леонардо е първият, който обръща процеса: той не напъхва тялото в геометрията, а адаптира геометрията спрямо реалния анатомичен дисбаланс.
