Финансиране, оръжия и липсата на ренесансов романтизъм
През 1490 г. Лудовико Сфорца, херцогът на Милано, плаща на Леонардо не за да рисува метафизични символи, а за да проектира фортификации, канализация и мобилни бойни машини. Ученият има нужда от строга система за съотношения, която да приложи при изграждането на арбалети, куполи и подемни механизми. Човешкото тяло е просто най-достъпният биомеханичен модел на разположение.
Твърдението, че рисунката отразява концепцията "Човекът е мярка за всички неща" на Протагор, е по-скоро по-късен хуманистичен прочит от 19-ти век. В записките на Леонардо от този период липсват разсъждения за дуализма между материя и дух. Напротив, в MS B (Codex Paris), датиран от същите години, намираме схеми на леки катапулти и изчисления за тонажа на превозваните товари по каналите на Навилио.
Когато анализираме анатомичната точност на скицата, виждаме, че торсът е прекалено масивен спрямо долните крайници. Изследвания на британския биомеханик Ричард Абъл показват, че бедрата на "Витрувианския човек" са с около 3 до 5 процента по-къси от средностатистическото европейско мъжко тяло от късното Средновековие. Леонардо е модифицирал реалността, за да напасне стъпалото към квадрата, което изкривява претенцията за "абсолютна хармония".
Така нареченото съвършенство е нищо повече от добре калибриран технически компромис. Да Винчи вижда в човешката машина същите конструктивни недостатъци, каквито открива и в лошо проектираните мостове над река По.
Исторически прецеденти и липсващото звено Джакомо Андреа
През 2002 г. италианският архитект Клаудио Сгарби открива илюстриран ръкопис на Витрувий в библиотеката във Ферара, дело на Джакомо Андреа да Ферара — близък приятел на Леонардо и специалист по древна архитектура. Чертежите на Андреа показват почти идентична схема на вписване на тялото в кръг и квадрат, но направена с много по-груби щрихи.
Документите от миланските архиви потвърждават, че през юли 1490 г. Леонардо и Джакомо Андреа са вечеряли заедно, обсъждайки пропорциите на Витрувий. Военните събития от 1499 г. и нахлуването на френските woйски в Милано водят до екзекуцията на Андреа и разпиляването на неговия архив. Остава открит историческият въпрос: доколко гениалната скица е оригинален пробив на Леонардо и доколко е прецизно копие и графично подобрение на идеята на неговия загинал колега?
Анализът на хартията и мастилата показва, че и двамата са ползвали сходни рецепти за железно-галово мастило, разпространено в Ломбардия. Леонардо einfach притежава значително по-добра ръка и задълбочени познания по повърхностна анатомия.
В крайна сметка скицата от 1490 г. е документ за неуспеха на античния догматизъм пред лицето на прякото наблюдение. Леонардо не открива универсалния божествен код; той просто пробива дупка в хартията с пергела си, за да докаже, че римските архитекти са грешили в изчисленията си за човешкия център на тежестта.
