Анатомия на нощното изключване и илюзията за субективно изчезване
Когато лабораторният обект заспива, първата видима промяна в архивите на полисомнографското изследване е преходът от алфа към тета вълни. Не става дума за духовно пренасяне в други измерения, а за физическо прекъсване на сигнала между таламуса и мозъчната кора. Сетивният вход спира да захранва операционната система на ума. В този момент личността, която през деня поддържа социалната си роля чрез постоянни невронни разреди в префронталния кортекс, просто губи своята оперативна матрица. Префронталната зона – мястото, където се помещават критичната мисъл, планирането и усещането за приемственост във времето – забавя метаболизма си. Остава работен механизъм, при който лимбичната система (центърът на емоциите и първичните импулси) поема пълен контрол върху вътрешно генерираните сигнали.
Изследванията на невролога Мишел Жуве от 60-те години на миналия век върху структурата на варолиевия мост и понто-геникуло-окципиталните (PGO) вълни ясно показват как електрическите импулси бомбардират зрителната кора без никакво участието на ретината. Човекът вижда, без да гледа, и усеща, без да докосва. За субективния наблюдател това изглежда като портал към непознати светове, но от гледна точка на ресурсите това е просто вътрешна рециркулация на вече натрупани данни.
Проблемът с „автора“ на сънищата и липсата на централен оператор
Хипотезата, че по време на сън съществува някакъв отделен „наблюдател“ или скрита авторова същност, почива върху концептуална грешка. Лабораторните измервания показва, че по време на REM (Rapid Eye Movement) фазата, амигдалата и хипокампусът работят на високи обороти, докато grigio periaqueduttale предотвратява физическото изпълнение на действията чрез двигателна инхибиция. Сюжетите, които изглеждат като прецизно конструирани пиеси, всъщност са опит на асоциативната кора да придаде смисъл на хаотични електрически разреди.
Ако проследим изследванията на Алън Хобсън и неговата концепция за "активация-синтез", става ясно, че сънуването е вторичен продукт. Мозъкът генерира шум, а когнитивните структури опитват да го сглобят в история, ползвайки наличния архивен материал от минали преживявания. Наличието на починали близки или непознати пространства в сънищата не изисква метафизични мостове; това е просто комбиниране на енграми – физическите следи от паметта, съхранени в невронните мрежи.
Дори при феномена на осъзнатото сънуване (Lucid Dreaming), документиран научно от Стивън Лаберж в Станфордския университет през 80-те години, няма отделяне на съзнанието от тялото. Данните от fMRI показват единствено частично повторно активиране на дорзолатералния префронтален кортекс докато останалата част от мозъка остава в REM състояние. Това е просто хибридно невронално състояние, а не астрална проекция.
