Икономика на изолацията: Оградата за 15 милиона долара
Когато европейските заселници вкарват милиони овце на континента през XIX век, те буквално създават изкуствена хранителна база за дингото. Отговорът на австралийската държава е типичен за епохата — опит да се прегради цял континент. Изграждането на т.нар. Dingo Fence (простираща се на над 5600 километра) е логистично чудовище. Инфраструктурата, която днес гълта над 15 милиона долара годишно за поддръжка, е физическо доказателство за неуспеха на човека да контролира биологичен вид, който вече веднъж е бил в ръцете му.
Тази бариера има пробойни в теорията си още при построяването. Дингото не просто изкопава тунели под мрежата; то адаптира ловните си стратегии. В северните крайбрежни райони са документирани глутници, които ловуват в плитки води, блокирайки младите акули в локви, оставени от отлива. Това изисква координация на движенията, която изключва индивидуалния хаотичен лов. Вярно е, че хипотезата за тяхното пълно превъзхождащо превъзходство над вълците е преувеличена от местните фермери — вълкът има по-голяма черепна маса и по-високо съотношение на сила при захапване. Но дингото притежава по-висока енергийна ефективност на квадратен километър сухоземна площ.
Архивните записи от експедициите на първите изследователи показват, че дори аборигенните племена не са притежавали дингото в класическия смисъл на думата „собственост“. Животните са били държани като временно средство за отопление през студените нощи или за помощен лов, но при настъпване на размножителния период глутниците са се отделяли безвъзвратно. Взаимоотношението е било коадаптативно, а не патерналистично.
За по-подробен преглед на методологията при изолиране на древна ДНК от изкопаеми останки в сухи среди, можете да разгледате [генетичния анализ на палеогенома на австралийската мегафауна]. Също така си струва да се припомнят паралелите с [процесите на вторично подивяване при южноамериканските каниди], където екологичната ниша принуждава вида да изчисти белезите на опитомяване за по-малко от хилядолетие.
В крайна сметка, историята на дингото не е приказка за дивата природа, която побеждава човека. То е студено напомняне, че опитомяването е просто биохимичен баланс, поддържан от изобилие на ресурси и строг контрол. Когато тези две променливи изчезнат от уравнението, генетичният код бързо намира пътя обратно към изходната си точка.
