Клъстериране на материята като метод за компресиране на данните
Ако приемем хипотетично, че реалността се базира на информационна мрежа, управлението на произволно разпръснати в пространството частици би изисквало колосален изчислителен ресурс. Всяка позиция, вектор на движение и спин на квадрилиони атоми биха генерирали непрекъснат информационен шум.
Според Вопсън гравитацията играе ролята на софтуерен инструмент за оптимизация. Чрез привличането на материята в клъстери – звезди, планети, астероиди и галактически ядра – системата групира отделните единици под общи гравитационни параметри. Вместо да се изчисляват индивидуално траекториите на всяка частица в един газов облак, гравитационният колапс я свива в единен обект с обща маса и вектор.
Подобен подход е добре познат на всеки архивист или програмист. Когато компресирате голям текстов файл, алгоритъмът замества повтарящите се символи и шаблони с по-кратки препратки. Вопсън твърди, че на природно ниво този процес се изразява в стремежа на системите към симетрия и гравитационно свиване. Огледалната симетрия в биологичните организми, кристалните решетки на минералите и сферичните форми на космическите тела според тази хипотеза са просто визуален резултат от алгоритмично съкращаване на информационния излишък.
Тук е редно да се направи важна методологична уворка. Научните среди отбелязват, че телеологичният език – твърдението, че Вселената „се стреми“ да оптимизира нещо – е опасна територия. Природата няма съзнателни цели, а физическите закони са описание на наблюдаваните регулярности, а не софтуерен код, написан за икономия на процесорно време. Вопсън нарича това "симулационна хипотеза", но тя все още не разполага с експериментална доказателствена база, която да издържи на строгата институционална проверка.
Пробойните в теорията и въпросът за информационните клетки
Всяка нестандартна физическа теория неизбежно се сблъсква с въпроса за границите на пространството. Ако реалността е цифрова, тя би трябвало да има минимална неразделима единица – физически аналог на пиксела. В теоретичната физика тази роля обикновено се отрежда на дължината на Планк (около 1.6 x 10^-35 метра).
Ако пространството наистина е изградено от подобни информационни клетки, това би следвало да води до фини отклонения в разпространението на високоенергийни фотони, пътуващи от далечни гама-избухвания. До момента обаче астрономическите наблюдения с космически телескопи не отчитат наличието на подобна "зърнистост" на пространството. Пространство-времето продължава да изглежда непрекъснато дори на изключително малки мащаби, което поставя сериозни въпроси пред дигиталните модели.
Освен това радиовъглеродният анализ, изследването на космическия микровълнов фон и данните от ускорителите на частици в ЦЕРН все още се описват отлично от стандартните теории на полето, без да се налага въвеждането на информационен масов коефициент. В свой предишен текст относно квантовата де coherence и интерпретациите на реалността разгледахме подробно подобни опити за преосмисляне на физическата материя през призмата на наблюдателя.
Изследването на Вопсън безспорно е елегантно като математическа конструкция и провокира интересни дебати на границата между информатиката и фундаменталната физика. Дали обаче природата наистина спестява ресурси, или просто човешкият ум е склонен да проектира текущите си най-напреднали технологии – в случая компютрите – върху архитектурата на космоса, е въпрос, чийто отговор тепърва предстои да бъде изяснен от фундаменталните експерименти.
