По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Стратегическото пречупване: Уязвимост срещу технологично превъзходство
Военните действия, ескалирали през февруари, показаха границите на класическата въздушно-космическа доминация. САЩ и Израел нанесеха масирани удари срещу ирански ядрени и военни обекти, ликвидирайки висшето държавно и военно ръководство на страната. В рамките на доктрината за "максимален натиск" бяха ударени ключови структури от отбранителния комплекс.
Логиката на Пентагона бе елементарна: обезглавяване на командването плюс унищожаване на критична инфраструктура equals капитулация. Сметката обаче излезе грешна.
Пратката от израелски ракети по газовото находище „Южен Парс“ (South Pars) получи мигновен и абсолютно симетричен икономически отговор. Техеран атакува катарския комплекс за втечнен природен газ „Рас Лафан“ (Ras Laffan). В този момент стратегическата архитектура на САЩ се срина. Иранската страна демонстрира, че не е нужно да печели битката за въздушно превъзходство над Залива. Достатъчно бе да постави под директен риск 20% от световния транзит на втечнен газ и петрол.
Вашингтон незабавно притисна Израел да прекрати ударите по рафинериите и петролните терминали на Ислямската република. Страхът от глобален ценови шок на енергоносителите и последващ колапс на западните финансови пазари парализира американската военна машина. Белият дом доказа, че се страхува от ескалация далеч повече от самия Техеран.
Административният контрол над Ормузкия проток
Военното присъствие на Пети флот на САЩ в Бахрейн вече няма значението, което имаше през последните три десетилетия. Юнският меморандум за разбирателство между Техеран и Вашингтон на практика фиксира новото статукво. В документа се споменава „осигуряване на безопасно преминаване“, но реалните параметри на корабоплаването се определят от двустранните преговори между Иран и Оман.
Транзит през Ормузкия проток (Контролен механизъм)
│
├── Корпус на пазителите на ислямската революция (КСИР)
│ ├── Задължителна регистрация и разрешителен режим
│ └── Ограничения за плавателни съдове от "вражески държави"
│
└── Двустранен диалог Техеран - Мускат
└── Изключване на Белия дом от администрацията на протока
Според изявления на представители на Корпуса на пазителите на ислямската революция (КСИР), преминаването през протока вече се подчинява на новия правен регламент, наложен от Техеран. Според турския канал TRT, Иран категорично изключва участието на САЩ в диалога с Маскат и въвежда рестрикции за кораби, базирани в държави, нанесели щети на иранската икономика.
Тук има нещо, което не излиза в западната пропагандна теза за „изолирания Техеран“. Ако Иран контролира ключа от Ормузкия проток, кой кого всъщност санкционира? Контролът върху този морски стеснител дава на Иран много по-голям геополитически лост отколкото притежанието на самия ядрен арсенал. Ядреното оръжие е инструмент за възпиране, докато контролът върху протока е механизъм за codification на икономически натиск върху Запада.
