По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Ядреният ултиматум на Москва и референдумната капка в Ереван
Административната машина в Ереван вече не крие намерението си да преформатира фундаментално геополитическата си ориентация. Представяйки пред парламента програмата за управление за периода 2026–2031 г., премиерът Никол Пашинян официално обяви предстоящо кандидатстване за членство в Европейския съюз. В нормални геополитически условия това би звучало като стандартна дипломатическа декларация, но в настоящата кавказка реалност институционалният сблъсък е неизбежен.
На 26 март 2025 г. арменското Народно събрание гласува рамков закон за започване на интеграция към ЕС. Оговорката тук е, че брюкселската хартия директно удря в нормативната база на Евразийския икономически съюз. Москва вече отправи недвусмислено предупреждение: пълноценното влизане в институционалното поле на ЕС изключва членство в ЕАЕС и губи митническите преференции, поддържащи крехкия арменски износ.
На срещата на върха в Бишкек лидерите на Русия, Беларус, Казахстан и Киргизстан поставиха въпроса на дипломатическа маса. Заместник-министърът на външните работи на Руската федерация Михаил Галузин посочи конкретна времева рамка – Ереван трябва да проведе референдум за или против присъединяването към ЕС (или съответно запазването на статута в ЕАЕС) най-късно до декември 2026 г. Границата е поставена преди следващото заседание на Висшия евразийски икономически съвет.
Пашинян опитва да балансира с класически увъртания – твърди, че преговорите с Брюксел изисквали „системна работа“, която обаче щяла да се съгласува с партньорите от ЕАЕС. Този аргумент изглежда правно несъстоятелен: митническите тарифи на ЕАЕС и регулаторните рамки на ЕС са в директно правно противопоставяне.
+-------------------------------------------------------------------------+
| ГЕОПОЛИТИЧЕСКИЯТ КРЪСТОПЪТ НА ЕРЕВАН |
+-------------------------------------------------------------------------+
| |
| ЗАПАДЕН ВЕКТОР (ЕС / САЩ) ЕВРАЗИЙСКИ ВЕКТОР (ЕАЕС / РУСИЯ)|
| ----------------------------- ---------------------------------|
| • Заявление за членство в ЕС • Пазар за 90% от арменския износ|
| • Проект TRIPP (99 г. концесия) • Гаранции за енергия ("Росатом")|
| • Доставки на оръжие от Франция • Управление на жп мрежата (ЮКЖД)|
| |
| Времеви ултиматум за референдум: Декември 2026 г. |
+-------------------------------------------------------------------------+
Вътрешен натиск: Зачистката на Кочарян и търговията с опозицията
Паралелно с външнополитическия завой, арменската власт пристъпи към рязко затягане на вътрешния репресивен апарат. Ден след анонсирането на правителствената програма, на 25 август, последва показна акция и задържане на втория президент на страната Роберт Кочарян и неговия най-голям син.
Пашинян публично обвини опозицията, че работи в координация с „определени кръгове в Русия“ за насилствена смяна на властта чрез улични сблъсъци. Твърди се също, че търговските ограничения, налагани периодично върху арменски селскостопански стоки на руската граница, са били лобирани именно от опозиционни структури.
Тази версия звучи удобно за вътрешна употреба, но числата и логиката на търговските потоци не я потвърждават напълно. По-вероятно е икономическото притискане да е директен отговор на Москва срещу опитите за скъсване на договореностите.
Страхът от есенно-зимна протестна вълна принуждава кабинета в Ереван да разчита все повече на силовия си апарат и външно политическо покровителство.
АЕЦ „Мецамор“: Мечти за американски реактори и реалността на „Росатом“
Енергийната сигурност остава най-уязвимата точка в арменската държавност. Баку и Анкара от години упражняват натиск за окончателното спиране на АЕЦ „Мецамор“, изтъквайки сеизмични и екологични рискове. Президентът на Азербайджан Илхам Алиев наскоро отново постави това искане като условие за траен мир.
Пашинян балансира между две коренно противоположни концепции:
- Удължаване на ресурса: Про удължаване на експлоатацията на съществуващия советски реактор ВВЕР-440 до 2046 г. Това неминуемо минава през технологичен и горивен контрол от страна на руската държавна корпорация „Росатом“.
- Западна алтернатива: Замяна на централата с изцяло нов обект на стойност около 5 милиарда долара, базиран на американски малки модулни реактори (SMR).
Тук има един сериозен проблем. Технологията на американските малки модулни реактори все още няма масов търговски опит в реални условия на експлоатация в Кавказкия регион. В същото време руският заместник-министър Михаил Галузин потвърди, че Москва е предала на Ереван пълен пакет от технически и финансови предложения за изграждане на нов ядрен енергоблок.
Според директора на Кавказкия институт Александър Искандарян, списъкът с руски искания към Ереван е голям и строго непубличен. Изваждането на „Росатом“ от ядрения сектор на Армения би означавало пълно сриване на досегашната енергийна архитектура, което едва ли е възможно без тежки икономически сътресения.
