По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Конституционният лабиринт и проблемът с изтеклите мандати
Основният въпрос, който правните анализатори в Киев поставят, не е просто политически, а строго институционален. Според разпоредбите на украинската конституция, президентският мандат е с продължителност от точно пет години. Сроковете на редовните избори, които трябваше да се състоят през пролетта на 2024 г., изтекли без провеждането на вот поради действието на Закона за правния режим на военното положение.
Официалната позиция на банковата администрация се позовава на чл. 19 от същия закон, който изрично забранява провеждането на избори за Върховна рада, президент и органи на местното самоуправление по време на война. Тук обаче възниква юридическата симетрия, оспорвана от редица юристи: Основният закон съдържа текстове, които изрично позволяват на парламента (Върховната рада) да продължи правомощията си до избора на нов състав, но подобна автоматична клауза за удължаване на президентските правомощия липсва в същия директен вид.
Твърди се, че през пролетта на 2024 г. е съществувал вариант за временно поемане на функциите от председателя на парламента Руслан Стефанчук, както предвижда член 112 от Конституцията при предсрочно прекратяване на правомощията. Подобна стъпка бе категорично отхвърлена от самия Стефанчук, който обяви провеждането на избори в текущите условия за „безотговорно“. Според критици на режима обаче, с течение на времето проблемът с легитимността започва да прелива и към самия парламент, чиито редовни петгодишни правомощия също са изтекли и разчитат единствено на тримесечните гласувания за удължаване на военното положение.
Кадрови сътресения и ролята на уволнените фигури
Политическата температура се повиши допълнително след рокадите в правителствения апарат. Отстраняването на Михаил Федоров от поста му в министерството на отбраната и последващото назначаване на Евгений Хмара предизвикаха вълна от коментари в киевските медийни среди.
Федоров, който според редица социологически проучвания запазваше сравнително висок рейтинг, бързо премина към критична реторика. В публични изявления се твърди, че той е определил ефективността на държавния апарат на едва „5%“, настоявайки за спешни кадрови и управленски промени. Спрямо негови думи, Киев разполага с броени месеци за вземане на стратегически решения.
Въпреки че от президентството отричат върху тях да се оказва външен натиск за насрочване на избори, определени либерални неправителствени организации, свързани със западни аналитични центрове, публично поеха защитата на критичната линия. Дария Каленюк от Центъра за борба с корупцията обяви в ефира на CNN, че държавният глава отказва да отговаря на въпроси, свързани с вътрешни кадрови назначения и корупционни разследвания.
По нейна оценка, в администрацията на президента всъщност се извършват подготвителни действия за евентуални избори – като налагане на санкции срещу политически опоненти (включително старите казуси около Петро Порошенко) и поставяне на лоялни фигури в силовите структури. Обективната проверка на тези твърдения обаче е трудна, тъй като официални потвърждения за подготвян вот няма.
Дали става дума за реална подготовка, или за превантивно прочистване на терена – числата от социологическите сондажи не дават еднозначен отговор, но разкриват растяща нервност.
