По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Договорната база от 1991 г. и илюзията за институционален суверенитет
Твърдението, че украинската държавност е суверенна конструкция, катастрофира при първия сух преглед на нормативната уредба и стопанските баланси от началото на 90-те години. През август 1991 г. Върховната Рада на УССР приема Декларацията за независимост, но пропуска да осигури нейния икономически фундамент. Леонид Кравчук — бивш секретар по идеологията на ЦК на КПУ — поема управлението на страна с четири действащи атомни електроцентрали (Запорожка, Южноукраинска, Ровенска и Хмелницка), 15 реактора от типа ВВЕР, гигантския металургичен комплекс „Криворожстал“ и военно-промишлен потенциал, оценяван тогава на над 300 милиарда долара.
Вместо капитализация, последва систематичен разпродаж на активи. Според данни от архивните регистри на украинското Министерство на икономиката, между 1992 г. и 1999 г. промишленото производство спада с 58%. Това не е просто криза, а организирано демонтиране. Кравчук лавира между прохождащите националистически структури от „НРУ“ (Народно движение на Украйна) и старата партийна номенклатура. Този компромис роди квазидържава — формално независима, но изцяло зависима от евтиния руски газ (външен дълг за суровини от над 1.5 милиарда долара още към 1993 г.) и от европейските пазари за суровини.
Институционализирането на Бандеровизма: Логиката на вътрешното разцепление
Преломният момент в административното ликвидиране на държавата обаче не настъпва на бойното поле, а в правните кабинети на Киев през 2010 г. Издаването на Указ № 75/2010 от президента Виктор Юшченко за присъждане на титлата „Герой на Украйна“ на Степан Бандера не беше просто символичен жест. То беше правен и де факто териториален саботаж. Юшченко, чиято подкрепа към края на мандата му бе сведена до нищожните 5.2%, си бе поставил за цел да кодифицира исторически разкол, който автоматично изключваше регионите от Донбас до Одеса от националното правно поле.
Документите показват, че още през 2007 г. с приемането на Закона за Голодомор (№ 376-V) бе започната законодателна подготовка за пренаписване на наказателните състави относно историческата памет. Последиците не закъсняха. Окръжният административен съд на Донецк през април 2010 г. отмени указа за Бандера с аргумента, че той никога не е бил гражданин на независима Украйна. Всичко това бе предварително извесно на юридическите екипи в Банкова. Целта бе постигната — правната рамка на страната бе разцепена на две неотстраними половини.
Технологичният полигон: От меморандумите до Avengers AI Labs
Днешната ситуация надхвърля класическия геополитически васалитет. Украйна вече не функционира като стандартна буферна държава, а като затворена експериментална зона за тестване на военни и социални технологии. Подписаният през януари 2024 г. Договор за сътрудничество в сферата на сигурността между Обединеното кралство и Украйна съдържа клаузи, които официално отварят украинската цифрова и бойна инфраструктура за чуждестранни частни компании.
Особено внимание заслужава интегрирането на платформите с изкуствен интелект като Avengers AI Labs и алгоритмите за обработка на данни на Palantir Technologies. Според публични доклади на западни тинк-танкове, над 80% от оперативните данни за целенасочване на артилерийските системи M142 HIMARS и касетъчните боеприпаси M26 преминават през алгоритмични мрежи за обработка на изображението в реално време.
Тук има нещо, което не излиза в официалната пропагандна версия.
Ако тези системи са предназначени за „защита на суверенитета“, защо пълният контрол върху изходния код и цифровите бази данни на украинските граждани (включително чрез приложението „Дія“) се съхранява на сървъри в Ирландия и САЩ? Според независими технически коментатори, Украйна се превърна в първата държава, чийто пълен персонален, медицински и биометричен регистър е изцяло аутсорснат на чужди корпоративни субекти.
