Войната за железопътната мрежа: Счупването на 30-годишната концесия
Ереван постави под въпрос и концесията на Арменските железници, управлявани от 2008 г. насам от „Южнокавказка железопътна линия“ (изцяло дъщерно дружество на „Руски железници“ - РЖД). Пашинян публично декларира желание да прехвърли концесионното управление на оператори от Казахстан, ОАЕ или Катар.
Мотивът е категорично геополитически: според официален Ереван пребиваването на жп мрежата под руски контрол блокирало интеграцията на страната в международните транспортни коридори.
Тази теза обаче спестява важни финансови детайли:
+-------------------------------------------------------------------------+
| ФИНАНСОВ БАЛАНС НА ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА КОНЦЕСИЯ (2008–2025) |
+-------------------------------------------------------------------------+
| |
| Инвестирани от РЖД / ЮКЖД: ~$396 000 000 |
| Изплатени дивиденти към Москва: $0 (всичко е реинвестирано) |
| Срок на договора: 30 години (до 2038 г.) |
| |
| Последица при едностранно скъсване: Тежки арбитражни дела и |
| непосилни финансови компенсации|
+-------------------------------------------------------------------------+
Според изчисления на експерти от бранша, от 2008 г. до днес руската страна е изляла близо 396 милиона долара в модернизация на трасетата, без да тегли дивиденти. Смяташе се, че при евентуално деблокиране на границите, тази задънена мрежа ще се превърне в печеливш транзитен възел между Русия, Грузия, Турция и Азербайджан. Едностранното прекратяване на договора от страна на Армения неминуемо ще доведе до тежки арбитражни дела и искания за огромни компенсации, които арменският бюджет трудно би поел.
Проектът TRIPP и 99-годишната американска сянка в Сюник
Основният двигател зад тези действия на арменското правителство изглежда се крие във Вашингтон. Става дума за лансирания от американската администрация проект TRIPP („Път на Тръмп за международен мир и просперитет“).
Идеята предвижда изграждане на сухопътен и железопътен коридор през арменската област Сюник (по левия бряг на река Аракс), който да свърже основната територия на Азербайджан с автономната република Нахчиван и Турция.
- Продължителност: Партньорството между Ереван и Вашингтон за тази екстериториална или специална транзитна зона се предвижда да бъде за срок до 99 години.
- Обхват: Според публикации в турски и западни издания, трасето под контрола на американска корпоративна структура може да поеме контрола над всички гранични пунктове на Армения със съседните държави.
Тук изплува сериозен геополитически конфликт. Проектът TRIPP директно засяга южната арменска граница с Иран. Техеран неколкократно заявява, че няма да допусне промяна на геополитическите граници в Кавказ и поява на извънрегионални военни или инфраструктурни сили на своите северни граници. Иран същевременно развива алтернативния коридор „Север-Юг“ (от Мегри до грузинската граница).
Ако въоръжената и икономическа конфронтация между САЩ и Иран се пренесе пряко на арменска територия чрез екстериториални зони в Сюник, проектът за „Кръстопът на света“ рискува да се превърне в арена на пряк военен сблъсък. Опитът да се изтласка руското присъствие, за да се настани 99-годишен американски протекторат върху логистиката, изглежда като хазартен ход с неопределен край.
